Пловдивски университет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 67: Ред 67:
=== Присъждане на „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков ===
=== Присъждане на „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков ===


През ноември [[2011]] бившият [[футболист]] и селекционер на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] [[Христо Стоичков]] получава почетното звание „[[доктор хонорис кауза]]“ на Пловдивския университет. Мотивите на ръководството на университета са, че „''Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света''“, както и, че „''[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове''“.<ref name="hon">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2011/11/10/1201407_hristo_stoichkov_stava_doktor_honoris_kauza_na/ | заглавие = Христо Стоичков става "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет | достъп_дата = 2011-11-13 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2011-11-10 | труд = | издател = Дневник (Икономедиа АД) | език = | цитат = }}</ref>
През ноември [[2011]] бившият [[футболист]] и селекционер на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] [[Христо Стоичков]] получава почетното звание „[[доктор хонорис кауза]]“ на Пловдивския университет. Мотивите на ръководството на университета са, че „''Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света''“, както и, че „''[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове''“.<ref name="hon">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2011/11/10/1201407_hristo_stoichkov_stava_doktor_honoris_kauza_na/ | заглавие = Христо Стоичков става "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет | достъп_дата = 2011-11-13 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2011-11-10 | труд = | издател = Дневник (Икономедиа АД) | език = | цитат = }}</ref><center><gallery caption="">
Image: | Христо Стоичков
Image: |
Image: |
Image: |
</gallery></center>


Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, ръководителят на катедра „Критическа и приложна [[социология]]“ [[Цветозар Томов]] обявява публично, че напуска учебното заведение. В откритото си писмо до [[ректор]]а на университета, доц. [[Запрян Козлуджов]], Томов пише „''Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек''“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на университета, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „''колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем''“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа [[Facebook]], където е първоначално публикувано.<ref name="tomov">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/13/1203221_cvetozar_tomov_napuska_plovdivskiia_universitet_zaradi/ | заглавие = Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков | достъп_дата = 2011-11-13 | фамилно_име = Колева | първо_име = Юлиана | дата = 2011-11-13 | труд = | издател = Дневник (Икономедиа АД) | език = | цитат = }}</ref>
Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, ръководителят на катедра „Критическа и приложна [[социология]]“ [[Цветозар Томов]] обявява публично, че напуска учебното заведение. В откритото си писмо до [[ректор]]а на университета, доц. [[Запрян Козлуджов]], Томов пише „''Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек''“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на университета, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „''колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем''“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа [[Facebook]], където е първоначално публикувано.<ref name="tomov">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/13/1203221_cvetozar_tomov_napuska_plovdivskiia_universitet_zaradi/ | заглавие = Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков | достъп_дата = 2011-11-13 | фамилно_име = Колева | първо_име = Юлиана | дата = 2011-11-13 | труд = | издател = Дневник (Икономедиа АД) | език = | цитат = }}</ref>

Версия от 17:33, 14 юни 2012

Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски”
Файл:PU FMI-2.jpg
Основан1962
Виддържавен
РекторДоц.д.ф.н. Запрян Козлуджов
Преподаватели550
Студенти18 500
МестоположениеПловдив, България
Сайтwww.uni-plovdiv.bg
Карта
Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски”
в Общомедия

Пловдивският университет „Паисий Хилендарски (или ПУ) е висше училище в Пловдив, България. Той е водеща културна, образователна и научна институция. ПУ е вторият по големина класически университет в страната след СУ „Св. Климент Охридски“.

История

През 1961 г. е основан Висш педагогически институт по природо-математически науки. Обявен е за университет през 1972 г.

В ПУ „Паисий Хилендарски” работят над 900 преподаватели и служители, от които 550 висококвалифицирани щатни преподаватели - 30 професори, 160 доценти, 360 асистенти.[1]

Структура

Днес Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” има 9 факултета, в които се обучават над 8000 редовни и около 5000 задочни студенти в повече от 40 специалности по природни, хуманитарни, обществени и икономически науки. В градовете Смолян и Кърджали са разкрити филиали на Университета, както и колеж в Смолян.

Пловдивският университет разполага с библиотека, Университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, Център за кариерно ориентиране, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, университетско радио, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетските сгради са разположени на няколко места в града: сграда на Ректората (в центъра на града - ул. „Цар Асен” 24), нова сграда (в северната част - бул. „България” 236), сграда на ул. „Костаки Пеев” (в близост до Ректората), сграда на Биологическия факултет (в Стария град, непосредствено до Античния театър).

Факултети

Филиали и колежи

Кандидат-студенти

година кандидати прием за място специалности
2007 9300 2700 3,4 54
2008 8800 3000 3 64

Противоречия

Присъждане на „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков

През ноември 2011 бившият футболист и селекционер на националния отбор Христо Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. Мотивите на ръководството на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и, че „[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“.[2]

Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, ръководителят на катедра „Критическа и приложна социологияЦветозар Томов обявява публично, че напуска учебното заведение. В откритото си писмо до ректора на университета, доц. Запрян Козлуджов, Томов пише „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на университета, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[3]

Източници

Външни препратки