Мост: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Промяна: su:Sasak |
|||
Ред 32: | Ред 32: | ||
През [[18 век]] са направени много нововъведения в конструкцията на дървените мостове. С [[Промишлена революция|промишлената революция]] през [[19 век]] се появяват нови [[ферма (конструкция)|фермови конструкции]] от [[чугун]] за по-големи мостове, но чугунът няма достатъчна [[якост|опънна якост]], за да поема големи натоварвания. |
През [[18 век]] са направени много нововъведения в конструкцията на дървените мостове. С [[Промишлена революция|промишлената революция]] през [[19 век]] се появяват нови [[ферма (конструкция)|фермови конструкции]] от [[чугун]] за по-големи мостове, но чугунът няма достатъчна [[якост|опънна якост]], за да поема големи натоварвания. |
||
== Галерия == |
|||
<center><gallery perrow="5"> |
|||
Image:Jelezenmost.jpg| |
|||
</gallery></center> |
|||
=== Обикновен и предварително напрегнат стоманобетон === |
=== Обикновен и предварително напрегнат стоманобетон === |
Версия от 22:35, 14 юни 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мост.
Мостът е конструкция, изградена за преминаването на проход, долина, път, железопътна линия, река, залив или друг воден басейн, както и на всяко друго физическо препятствие.
Целта на моста е да позволи преминаването на хора, коли, влакове или кораби над препятствието.
История
Примитивни мостове
Строителството на мостове започва в дълбока древност и съпътства развитието на обществото и прогреса в различните области на техниката. По всяка вероятност първите мостове са дървета, случайно паднали над някой поток,[1] или естествени сводове, образувани от изветрянето на скалите, като Чудните мостове в Родопите. След като хората придобиват необходимите умения и инструменти за това, те започват да имитират тези естествени мостове, поставяйки над реките отсечени дървета. С времето те започват да поставят междинни опори и да усъвършенстват тези прости конструкции, превръщайки ги в същински дървени мостове.[1]
По подобен начин мостовете от лиани възникват дълго преди зиданите конструкции. Главните носещи елементи на тези примитивни висящи конструкции са въжета, изплетени от лиани или бамбук и прикрепени в краищата си към скали или стебла на дървета. Поради нетрайността на дървените мостове е трудно да се каже дали те възникват преди или след първите каменни мостове, представляващи цели каменни плочи или блокове, поставени над препятствието.[2]
Зидани сводови мостове
Зидани сводове се използват поне от средата на 3 хилядолетие пр.н.е. в Древен Египет, като от този период са запазени сводови гробници.[3] Сред най-старите известни мостови съоръжения със сводова конструкция са няколко водостока с отвор около 4 m от Микенската епоха (втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е.) в Древна Гърция. В Древен Рим сводовете се използват широко за изгражаден на канализационни тунели, най-старият запазен от които е Клоака Максима от 6 век пр.н.е.[4]
На римляните се дължи и усъвършенстването и масовото приложение на зиданите сводови мостове, подтиквано от нуждите на разрастващата се Римска империя и изгражданата трансконтинентална пътна мрежа.[2] Класическите римските мостове са масивни, с полукръгли сводове, стъпващи върху дебели стълбове с ширина приблизително равна на половината от отвора на свода.[5] Един от най-старите и исторически значими римски сводове мостове е Милвийския мост, построен през 206 година пр.н.е. над река Тибър, на северните подстъпи към Рим.[2] През 3 век се появяват мостовете с понижен свод, един от ранните примери за които е Лимирският мост в Ликия.[6]
В началото на 1 хилядолетие зиданите сводови мостове се разпространяват и в Азия, където се появяват и стреловидни сводове които намаляват хоризонталните реакции в мостовите опори. Джаоджоу, най-старият използван и днес мост в Китай, е завършен през 605 година и е първият известен мост с облекчителни отвори, разположени над главния свод.[7] Разцветът в строителството на сводови мостове в Китай е достигнат в края на 15 век, когато с относително стройни конструкции се преодоляват отвори около 20 m.
В Европа и през Средновековието продължава строителството на мостове от римски тип, като по-често се използват понижени и стреловидни сводове, а понякога се добавят стражеви кули. През Ренесанса започва да се отделя по-голямо внимание на декоративните елементи са сметка на чисто комуникационните функции на мостовете, като се изграждат сложни покрити съоръжения, като Понте Векио във Флоренция и Риалто във Венеция.
Разширяване на теоретичните познания
Желязо и стомана
През 18 век са направени много нововъведения в конструкцията на дървените мостове. С промишлената революция през 19 век се появяват нови фермови конструкции от чугун за по-големи мостове, но чугунът няма достатъчна опънна якост, за да поема големи натоварвания.
Галерия
Обикновен и предварително напрегнат стоманобетон
С появата на стоманата и стоманобетона през 20 век започват да се строят много по-големи мостове.
Окачени конструкции
Нови материали и технологии
Класификация
По предназначение
Според предназначението си мостовете могат да бъдат:
- пешеходни
- велосипедни
- пътни
- железопътни
- мостове-канали
- мостове-тръбопроводи
Често мостовете се използват за повече от една цел. Например пътните и велосипедните мостове обикновено се използват и от пешеходци.
Мост с голям брой отвори, обикновено пътен, се нарича виадукт. Акведуктът е мост, предназначен за пренос на вода на големи разстояния. Мостовете над път или железопътна линия се наричат надлези. Мостове, които премостват малка река или поток, или имат за цел да провеждат водни количества през път или ж.п. линия се наричат водостоци
По статическата схема на връхната конструкция
- Гредови - връхната конструкция е една или повече надлъжни греди, евентуално обединени с плоча.
- Плочести (декови) - връхната конструкция е плоча
- Кутиени - връхната конструкция е с кухо напречно сечение във формата на кутия
- Фермови - носещата конструкция е ставно-прътова ферма или ферма с корави възли
- Висящи - носещата конструкция въже, опънато между два пилона
- Вантови - платното се носи от въжета, опънати между платното и пилона
- Дъгови
- Понтонни
По материал
Според материала на основната носеща конструкция мостовете се разделят на:
- Дървени. До масовото производство на стомана често се използват дървени фермови мостове. В наши дни се прилагат предимно при леки натоварвания.
- Зидани. Обикновено от каменна зидария, в по-редки случаи от тухли. Обичайната конструктивна схема при зиданите мостове е дъга. Те са най-масовият вид мостове до средата на 19 век, много от тях се използват и днес.
- Железни (Чугунени). От края на 18 век до масовото производство на стомана в началото на 20 век се строят и мостове от чугун, най-често железопътни.
- Стоманени. Въпреки по-скъпата си поддръжка, стоманените мостове са предпочитани при по-значителни отвори. Прилагат се повечето конструктивни схеми. Най-големите мостове в света са стоманени висящи системи и вантови системи.
- Стоманобетонни. Мостовете от обикновен и предварително напрегнат стоманобетон са най-често срещаните днес.
- Комбинирани. При тях се разчита на комбинираното действие на два или повече материала, най-често стомана и стоманобетон, образуващи един елемент.
Бележки
- ↑ а б Degrand 1887, с. 15.
- ↑ а б в Sassi Perino 2004, с. 16.
- ↑ Degrand 1887, с. 18.
- ↑ Bernard-Gély 1994, с. 26.
- ↑ Ministère des Transports, Direction des routes 1982, с. 5.
- ↑ Wurster 1978, с. 288 – 307.
- ↑ UNESCO 2003, с. 11.
Източници
- Bernard-Gély, Anne и др. Conception des ponts. Paris, Presses des Ponts et Chaussées, 1994. ISBN 2-85978-215-X.
- Degrand, Eugène и др. Ponts en maçonnerie - tome 2 - Construction. Paris, Baudry et Cie, 1887.
- Les ponts en maçonnerie. Bagneux, Ministère des Transports, Direction des routes, 1982.
- Sassi Perino, Angia и др. Les ponts. Paris, Gründ, 2004. ISBN 2-7000-2640-3.
- État du patrimoine mondial en Asie et dans le Pacifique (PDF) // UNESCO, 2003. Посетен на 2 септември 2010.
- Whitney, Charles S. Bridges of the World: Their Design and Construction. Mineola, New York, Dover Publications, 1929. ISBN 0-486-42995-4.
- Wurster, Wolfgang W и др. Eine Brücke bei Limyra in Lykien. Berlin, German Archaeological Institute, 1978. ISBN 0003-8105.