Химиотерапия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
Химиотерапията може да бъде изтощаваща физически за пациента. Страничните ефекти на съвременните химиотерапевтици основно засягат бързо делящите се [[клетка|клетки]] в тялото. Като странични ефекти, придружаващи терапията, се описват: |
Химиотерапията може да бъде изтощаваща физически за пациента. Страничните ефекти на съвременните химиотерапевтици основно засягат бързо делящите се [[клетка|клетки]] в тялото. Като странични ефекти, придружаващи терапията, се описват: |
||
* [[косопад]] |
* [[косопад]] |
||
* гадене и повръщане |
* гадене и повръщане [http://onkologiabg.com/2012/03/741 как да се справим] |
||
* [[диария]] или [[запек]] |
* [[диария]] или [[запек]] |
||
* [[анемия]] |
* [[анемия]] |
Версия от 06:32, 17 юни 2012
Химиотерапията означава лечение на заболяване с химически вещества. В съвременната си употреба, думата се отнася най-вече за терапия на рак с цитотоксични препарати. Те са химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки.
Цитотоксичните лекарства са клетъчни отрови и за здравите, нормални клетки от организма. Поради това прилагането на някои от тях води до неприятни странични действия, като гадене и повръщане, косопад, потискане на кръвотворната функция на костния мозък (анемия, снижение на левкоцити и/или тромбоцити) и др. Всички тези странични ефекти са преходни и могат да бъдат контролирани със съответни лекарства[1].
В Република България химиотерапията се провежда в болнични условия по клинична пътека, финансирана от Националната здравноосигурителна каса (клинична пътека № 298 Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години).
Когато се използва извън контекста на онкологията, понятието химиотерапия може също да се отнася и до антибиотиците. В този смисъл първият химиотерапевтик е разработеният от Пол Ерлих през 1909 г. арсфенамин, съединение на арсена използвано в лечението на сифилиса. По-късно се появяват сулфонамидите, открити от Герхард Домак и пеницилинът, открит от Александър Флеминг.
Освен за терапия на рак, цитостатичните химиотерапевтици се ползват в лечението на автоимунни заболявания като множествена склероза и ревматоиден артрит, и при потискането на отхвърлянето на органи след трансплантация (вж. имуносупресия).
Прием
Повечето химиотерапевтици се прилагат интравенозно, въпреки че има много и такива, които се приемат през устата.
Странични ефекти
Химиотерапията може да бъде изтощаваща физически за пациента. Страничните ефекти на съвременните химиотерапевтици основно засягат бързо делящите се клетки в тялото. Като странични ефекти, придружаващи терапията, се описват:
- косопад
- гадене и повръщане как да се справим
- диария или запек
- анемия
- потискане на имунната система, а оттам и потенциално летални възпаления и сепсиси
- кръвоизливи
- вторични неоплазми
- увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците, слуха
- смърт.