Химиотерапия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
Химиотерапията може да бъде изтощаваща физически за пациента. Страничните ефекти на съвременните химиотерапевтици основно засягат бързо делящите се [[клетка|клетки]] в тялото. Като странични ефекти, придружаващи терапията, се описват:
Химиотерапията може да бъде изтощаваща физически за пациента. Страничните ефекти на съвременните химиотерапевтици основно засягат бързо делящите се [[клетка|клетки]] в тялото. Като странични ефекти, придружаващи терапията, се описват:
* [[косопад]]
* [[косопад]]
* гадене и повръщане
* гадене и повръщане [http://onkologiabg.com/2012/03/741 как да се справим]
* [[диария]] или [[запек]]
* [[диария]] или [[запек]]
* [[анемия]]
* [[анемия]]

Версия от 06:32, 17 юни 2012

Химиотерапията означава лечение на заболяване с химически вещества. В съвременната си употреба, думата се отнася най-вече за терапия на рак с цитотоксични препарати. Те са химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки.

Цитотоксичните лекарства са клетъчни отрови и за здравите, нормални клетки от организма. Поради това прилагането на някои от тях води до неприятни странични действия, като гадене и повръщане, косопад, потискане на кръвотворната функция на костния мозък (анемия, снижение на левкоцити и/или тромбоцити) и др. Всички тези странични ефекти са преходни и могат да бъдат контролирани със съответни лекарства[1].

В Република България химиотерапията се провежда в болнични условия по клинична пътека, финансирана от Националната здравноосигурителна каса (клинична пътека № 298 Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години).

Когато се използва извън контекста на онкологията, понятието химиотерапия може също да се отнася и до антибиотиците. В този смисъл първият химиотерапевтик е разработеният от Пол Ерлих през 1909 г. арсфенамин, съединение на арсена използвано в лечението на сифилиса. По-късно се появяват сулфонамидите, открити от Герхард Домак и пеницилинът, открит от Александър Флеминг.

Освен за терапия на рак, цитостатичните химиотерапевтици се ползват в лечението на автоимунни заболявания като множествена склероза и ревматоиден артрит, и при потискането на отхвърлянето на органи след трансплантация (вж. имуносупресия).

Прием

Повечето химиотерапевтици се прилагат интравенозно, въпреки че има много и такива, които се приемат през устата.

Странични ефекти

Химиотерапията може да бъде изтощаваща физически за пациента. Страничните ефекти на съвременните химиотерапевтици основно засягат бързо делящите се клетки в тялото. Като странични ефекти, придружаващи терапията, се описват:

Източници

Вижте също

Шаблон:Медицина-мъниче