Библос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
|Застрашен =
|Застрашен =
}}
}}
Древният финикийски [[град]] '''Библос''' ({{lang-el|βύβλος}}, Библос; на [[латински]]: ''Byblos'' - дн. '''Жбейл'''), срещан още и като '''Бибъл''', '''Библ /Гублу/''' се намира на около 40 км (близо 25 мили) северно от [[Бейрут]].
Древният финикийски [[град]] '''Библос''' ({{lang-el|βύβλος}}; на [[латински]]: ''Byblos'' - дн. '''Жбейл'''), срещан още и като '''Бибъл''', '''Библ /Гублу/''' се намира на около 40 км/25 мили северно от [[Бейрут]].


== Значение ==
== Значение ==
Ред 32: Ред 32:


== История ==
== История ==
Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период 7000 години пр.н.е. В третото хилядолетие пр.н.е. Библос е едно от най-важните [[Средиземно море|средиземноморски]] [[пристанище|пристанища]].
Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период - 7000 години пр.н.е. В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните [[Средиземно море|средиземноморски]] [[пристанище|пристанища]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 06:48, 17 юни 2012

Шаблон:Световно културно наследство Древният финикийски град Библос (Шаблон:Lang-el; на латински: Byblos - дн. Жбейл), срещан още и като Бибъл, Библ /Гублу/ се намира на около 40 км/25 мили северно от Бейрут.

Значение

Бибъл е древен финикийски град и трети по значение в историята на Финикия, след Сидон и Тир. Бибъл доставял древноегипетски папирус в Древна Гърция, откъдето идва и името му на койне - библос (Шаблон:Lang-el).[1] По значение за древна Финикия, Библос може да е бил трети, но по такова в общочовешки план е първи, тъй като според една от общо трите хипотеза за етимологията на Библията, от името му на койне «библос» (папирус) идва и «библия» (книга).

Местоположение

Библос се е намирал в центъра, и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия. След битката при Кадеш; нашествието на т.нар. морски народи към древен Египет; и последвалия Изход, Библос /ведно с Финикия/ се сдобил по силата на историческите обстоятелства със свобода за собствени начинания и предприятия. Южната част от древен Ханаан била завоювана от "избрания народ", като според древните писания от текстовете залегнали в Стария завет, древните ханаанци били изтикани към Тир и северно от него. Тези редактирани писания, предвид общоналожилата се документална хипотеза, и съвременните археологически разкрития на територията на Израел и Палестина, все повече се подлагат на ревизия - в смисъл, че не е имало подобни жестоки и брутални военни действия като описаните в книгата на Исус Навин, а целия исторически процес по "сливане" между израилтяни и ханаанци преминал по-скоро "гладко" (ср. амореи и арамеи).

Следствие от тези събития, се оформила територията позната в античността като Сирофиникия, която започвала северно от Тир и собствено - северно от Библос, а античният град бил своеобразно "сърце" и център на антична Финикия (Сирофиникия - в разлика от другата Либофиникия).

Легендарни сведения

Градът е известен на древните писмени текстове още от 4-то хилядолетие пр.н.е., т.е. още с началото на писмената история, а и на древността. Става известен с храмовете на Ваал (ср. Ваал (бог) и Ваал (демон)), а по-късно в древногръцкия му контекст е известен като място за поклонение на бог Адонис, чийто култ се разпространява в Древна Гърция. Според представите на древните египтяни, Изида намира тялото на Озирис в дървена кутия имено в Библос.

История

Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период - 7000 години пр.н.е. В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните средиземноморски пристанища.

Източници

Литература

  • Byblos through the ages, Nina Jidéjian, Dar al-Machreq, Beyrouth, 1968
  • Je m'appelle Byblos, Jean-Pierre Thiollet, H & D, Paris, 2005. ISBN 2 914 266 04 9

Шаблон:Ливан-мъниче