Белослатинско-плевенски говор: Разлика между версии
Нова страница: Плевенския говор е характерен за централните части на Северна България.Говорът е характере... |
м Мико премести „Плевенски говор“ като „Белослатинско-плевенски говор“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 13:31, 17 юни 2012
Плевенския говор е характерен за централните части на Северна България.Говорът е характерен за селищата Плевен, Долна Митрополия, Тръстеник, Байкал Биволаре, Божурица, Брегаре, Горна Митрополия, Гостиля, Комарево, Крушовене, Ореховица, Победа, Подем, Рибен, Славовица, Ставерци, Бяла Слатина и др.
Фонетични особености
- застъпка на старобългарското ѣ (дедо, бел, ветар)
- окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение.
- частици ше и ште за образуване на бъдеще време
- изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение
- сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
- частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш, ж
- отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
- липса на падежна система, но изградена при местоименията
- отсъствие на Гломеративен падеж и замяна с Винителен или Дателен падеж
- номинативен строй.