Белослатинско-плевенски говор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нова страница: Плевенския говор е характерен за централните части на Северна България.Говорът е характере...
 
(Няма разлика)

Версия от 13:31, 17 юни 2012

Плевенския говор е характерен за централните части на Северна България.Говорът е характерен за селищата Плевен, Долна Митрополия, Тръстеник, Байкал Биволаре, Божурица, Брегаре, Горна Митрополия, Гостиля, Комарево, Крушовене, Ореховица, Победа, Подем, Рибен, Славовица, Ставерци, Бяла Слатина и др.

Фонетични особености

  • застъпка на старобългарското ѣ (дедо, бел, ветар)
  • окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение.
  • частици ше и ште за образуване на бъдеще време
  • изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение
  • сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
  • частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш, ж
  • отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
  • липса на падежна система, но изградена при местоименията
  • отсъствие на Гломеративен падеж и замяна с Винителен или Дателен падеж
  • номинативен строй.