Натурализъм (литература): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м GOOR премести „Натурализъм“ като „Натурализъм (литература)“: Съществува философски натурализъм
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Натурализмът''' е литературно направление в европейската [[литература]]. Думата '''натурализъм''' идва от лат. ''natura'' - природа.
'''Натурализмът''' е направление в европейската [[литература]]. Думата '''натурализъм''' идва от лат. ''natura'' - природа.


Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека.
Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека.

Версия от 16:40, 17 юни 2012

Натурализмът е направление в европейската литература. Думата натурализъм идва от лат. natura - природа.

Възниква като литературно направление във Франция през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека.

В литературата

Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е романът. Той е "изследване на природата, хората и средата".

Представители - Емил Зола, Ги дьо Мопасан, Алфонс Доде, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Арно Холц, Аугуст Стриндберг, Лудвиг Анценгрубер, Томас Харди.