Протестантската етика и духът на капитализма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
RedBot (беседа | приноси)
м r2.7.2) (Робот Добавяне: io:Protestanta etiko e kapitalism-mento
Ред 41: Ред 41:
[[hu:A protestáns etika és a kapitalizmus szelleme]]
[[hu:A protestáns etika és a kapitalizmus szelleme]]
[[id:Etika Protestan dan Semangat Kapitalisme]]
[[id:Etika Protestan dan Semangat Kapitalisme]]
[[io:Protestanta etiko e kapitalism-mento]]
[[it:L'etica protestante e lo spirito del capitalismo]]
[[it:L'etica protestante e lo spirito del capitalismo]]
[[ja:プロテスタンティズムの倫理と資本主義の精神]]
[[ja:プロテスタンティズムの倫理と資本主義の精神]]

Версия от 19:32, 18 юни 2012

Шаблон:Книга инфо Протестантската етика и духът на капитализма е книга от Макс Вебер, немски социолог и икономист, писана между 1904 г. и 1905 г, като в самото си начало представлява поредица от няколко есета. Излиза на немски език под заглавието: Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus.

Съдържание

Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за буржоазията, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. Вебер проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното християнство с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.

  • Най-важният въпрос в тезата на Вебер е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния.
  • Друго основно послание на този труд на именития немски социолог е схващането, че именно протестантството, благодарение на специфичната "протестантска етика", предлага най-благоприятна среда за развитието капиталистическата икономическа дейност.

Така или иначе теоретичната значимост на творчеството на Вебер е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.