Триене: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:06, 18 юни 2012

Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.

Коефициентът на триене е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове смазки и масла.

Таблица на коефициенти на триене вж на http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef

В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:

F_{f}=\mu _{f}F_{p}

където F_f е силата на триене, F_p е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μ_f е коефициентът на триене.

При плъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е по-малък от този при сцепление.

Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.

Съществува триене и при търкаляне (ротация), но то е с няколко порядъка по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.

Видове триене:

Триене при покой

Триене при плъзгане

Триене при търкаляне

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 В случая на сцепление '''Силата на триене''' е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
-: <math>F_f =  F_p \times \mu_f</math>
+: <math>F_f =  \mu_fF_p </math>
 където ''F<sub>f</sub>'' е силата на триене, ''F<sub>p</sub>'' е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а ''μ<sub>f</sub>'' е коефициентът на триене.
-При [[плъзгане]] силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е малко по-малък от този при сцепление.
+При [[плъзгане]] силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е по-малък от този при сцепление.
 Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната [[посока]] е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.