Библос

Шаблон:Световно културно наследство Древният финикийски град Библос (Шаблон:Lang-el; на латински: Byblos), срещан още и като Бибъл, Библ /Гублу/ се намира на около 40 км/25 мили^{[източник?]} северно от Бейрут. Днешният град се нарича Джубейл

Значение

Бибъл е древен финикийски град и трети по значение в историята на Финикия, след Сидон и Тир.^{[източник?]} Бибъл доставял древноегипетски папирус в Древна Гърция, откъдето идва и името му на койне - библос (Шаблон:Lang-el). По значение за древна Финикия, Библос може да е бил трети, но по такова в общочовешки план е първи, тъй като според една от общо трите хипотеза за етимологията на Библията, от името му на койне «библос» (папирус) идва и «библия» (книга).^{[източник?]}

Местоположение

Библос се е намирал в центъра и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия.

Легендарни сведения

Градът е известен на древните писмени текстове още от 4-то хилядолетие пр.н.е., т.е. още с началото на писмената история, а и на древността. Става известен с храмовете на Ваал (ср. Ваал (бог) и Ваал (демон)), а по-късно в древногръцкия му контекст е известен като място за поклонение на бог Адонис,^{[източник?]} чийто култ се разпространява в Древна Гърция. Според представите на древните египтяни, Изида намира тялото на Озирис в дървена кутия имено в Библос.^{[източник?]}

История

Библос е измежду най-старите непрекъснато населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период - 7000 години пр.н.е.^{[източник?]} В третото хилядолетие пр.н.е., Библос е едно от най-важните средиземноморски пристанища.

Древна история

Още през 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос влиза в тесни търговски отношения с Древен Египет. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. градът се намира под икономическото и политическо влияние на Старото царство. Библос е благоустроено селище, обградено и защитено от каменна стена, с достатъчно широки улици за времето си, позволяващи свободното движение и разминаване по тях на волски коли и колесници.^{[източник?]} Търговският оборот на Библос е насочен към Долен Египет. Градът снабдява селищата по делтата на Нил с кедрова дървесина и смоли предназначени за балсамирането на трупове - известните египетски мумии. От Древен Египет се е доставяла в Библос главно керамика.

Известните за историята владетели на древен Библос управлявали под финикийските си имена, но носели египетски титли, като за изписването им си служели с египетски йероглифи.^{[източник?]}

В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. Библос преживява упадък, явно във връзка с настъпилия първи преходен период в историята на Древен Египет. Запазили са се сведения за пожар от този период, следствие на който е опожарен и разрушен храмът на «Владетелката на Бибъл».^{[източник?]}

В началото на 2-хилядолетие пр.н.е., явно отново във връзка с древноегипетската история и разцвета на Средното царство, Бибъл се превръща в типичният град-държава от края на древността и началото на античността - подобно на ранните такива в Долна Месопотамия.^{[източник?]} От това време са открити богати гробници, принадлежали на владетелите на града. Египетското влияние върху Библос се засилва, като в периода 20-18 век пр.н.е. е и формално включен в границите на древноегипетската държава. Владетелите на града се считат номинално за египетски наместници^{[източник?]}. Сред развалините на Библос са открити съдове с имената на фараоните Аменемхет III и Аменемхет IV.

През 2-то хилядолетие пр.н.е., по време на разцвета на Средното царство, Библос установява активни търговски контакти с района на Егея - с Древна Гърция, Древна Тракия (Абдера) и със западноанатолийските цивилизации, като според "бащата на историята" Херодот, остров Тасос дължи своето име на сина на финикийския цар Агинор, като финикийците имали свой /търговски/ фортпост и на остров Самотраки, дори на Лемнос и Имброс.^{[източник?]}

Владетели на Библос

• неизвестни царе (от около 2800 − 1810 г. пр.н.е.)
• 1. Абишему I (около 1810 г. пр.н.е.)
• 2. Яапашему Аби I (около 1792 г. пр.н.е.)
• 3. Яакинлу
• 4. Яантинаму, син на Яакинлу
• 5. Абишему II
• 6. Яапашему Аби II
• 7. Еглиа
• 8. Рибади (около 1400 − 1380 г. пр.н.е.)
• 9. Илирабих (около 1350 г. пр.н.е.)
• неизвестни царе (около 1350 − 1130 г. пр.н.е.)
• 10. Закарбаал (около 1130 г. пр.н.е.)
• 11. Ахирам (около 1000 г. пр.н.е.)
• 12. Итобаал
• 13. Абибаал
• 14. Ихимилки
• 15. Елибаал
• 16. Шиптибаал (около 740 г. пр.н.е.)
• 17. Уримилки (около 700 г. пр.н.е.)
• 18. Милкиашапа (около 660 г. пр.н.е.)
• 19. Ихумилки (около 640 г. пр.н.е.)
• 20. Ихарбаал
• 21. Ихумилки (около 550 г. пр.н.е.)
• ахеменидска власт (558 — 332 г. пр.н.е.) по време на която управители като наместници на централната власт:
• 22. Елбаал (около 360 г. пр.н.е.)
• 23. Ацбаал (около 340 г. пр.н.е.)
• 24. Адармелек (около 331 г. пр.н.е.)
• 25. Енил
• насетне завладяне от Александър Велики (от 331 г. пр.н.е.) - виж елинизъм

Антична история

Владетелите на Библос по времето на Новото царство използвали древноегипетския език за официален.^{[източник?]} През XVIII век пр.н.е., с началото на управлението на XIII-та династия (вкл. XIV-та династия ) в Древен Египт, и с разпадането на тази страна на двете ѝ части - Долен и Горен Египет, египетското влияние в Източното Средиземноморие отслабва. По това време владетелите на Библос, лишени от предходния сан на номархи,^{[източник?]} встъпват в международни отношения с трети страни като царе.

По времето на т.нар. втори преходен период в историята на Древен Египет, объркаността сред египтяните е пълна и непозната от историята им - още от възникването на Старото царство. Древен Египет е завладян от хиксосите (наречени от Манетон - "господари на пастирите"), чието племенно ядро на конгломерата са амореите и ханаанците.^{[източник?]} След прогонването на хиксосите от Яхмос I, в края на 2-то хилядолетие пр.н.е. отношенията между Библос и Древен Египет са фактически равноправни. От древноегипетската повест «Пътешествието на Унуамон», датирана от XI век пр.н.е. (по времето на XXI-та династия), узнаваме, че владетелят на Бибъл принудил египетския посланник да чака за аудиенция в продължение на 29 дни, след което поискал неимоверно висока цена за дървения материал, с който Египет искал да се сдобие.^{[източник?]}

Фараоните от XXII-та династия Шешонк I и Осоркон II са последните, при които Древен Египет упражнява контрол върху Библос, след което цяла северна Финикия, ведно с Израилското царство, попадат последователно под властта на Асирия и Вавилония. След края на халдейски Вавилон, всички финикийски градове признават хегеманията на ахеменидския шах Кир Велики.

През 333 г. пр.н.е. във Финикия нахлува армията на Александър Велики. За разлика от Тир Библос, както и Сидон, мирно се предава на новите зовеватели. По времето на диадохите, първоначално властта над града е по традиция от древността при египетските Птолемеи, след което около 200 г. пр.н.е., след битката при Зама, преминава в сирийските Селевкиди.

В 64 г. пр.н.е. Библос е присъединен към владенията на Римската република. Последният тиран на града, известен под името Кинир, е публично екзекутиран от Помпей Велики.

Писменост

Както е известно, първата позвукова писмена система е финикийската, която традиционно се свързва с този град. Не случайно, името на най-значимата книга в човешката история, и въобще за общочовешката цивилизация, се свързва с древния Библос. В Библос за разкрити древни надписи, съставени на т.нар. сричкова «линейна писменост» (протобибълска писменост). В писанията има около 100 знака. Тази писменост е значително модифицирана и усъвършенствана спрямо акадския клинопис и египетските йероглифи. Протобибълската писменост се използва през 2-то хилядолетие пр.н.е. и все още не е дешифрирана. Тя е без аналог в древния свят. Дешифровката ѝ се затруднява и от обстоятелството, че разкритите текстове са все още малко на брой.

Право

За бибълското право малко се знае. Смята се, че то не се различава от това на останалите финикийски градове-държави, които си живеели по правилата на сидонското обичайно право. Те били познати и се спазвали и в Либофиникийските градове, както и в пунически Картаген. Бибълци си живеели

„

по обичая на сидонците спокойно, сигурно и весело, наслаждавайки се на богатствата си.

“

Оценки

Според авторът на "Римска история", за културата на Финикия и в частност за тази на Библос като най-значимия ѝ център,

„

не може да се твърди, че азбуката или някое друго от онези гениални достижения на човешкия дух собствено им принадлежат; каквото достига чрез тях до елините като религиозна или научна мисъл, е по-скоро семе, случайно пренесено от птици, отколкото посев, засят от земеделец.

“

Литература

• Библос // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907
• Byblos through the ages, Nina Jidéjian, Dar al-Machreq, Beyrouth, 1968
• Je m'appelle Byblos, Jean-Pierre Thiollet, H & D, Paris, 2005. ISBN 2 914 266 04 9