Белослатинско-плевенски говор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:


== Фонетични особености ==
== Фонетични особености ==
*застъпка на старобългарското ѣ (''дедо'', ''бел'', ''ветар'')
*застъпка на старобългарското [[ѣ]] (''дедо'', ''бел'', ''ветар'')
*окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ)
*окончание –[[ъ]] под ударение и –[[а]] без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ)
*частици ше и ште за образуване на бъдеще време
*частици ше и ште за образуване на бъдеще време
*изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение
*изговор на имената от женски род на –а с [[Ъ|ерова гласна]] под ударение
*сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
*сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
*частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш, ж
*частичен преход на малката носовка ([[ѧ]]) в голяма след [[ш]],[[ж]]
*отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
*отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
*липса на падежна система, но изградена при местоименията
*липса на [[падеж]]на система, но изградена при местоименията
*отсъствие на Гломеративен падеж в пълна форма и замяна с Винителен падеж; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу)
*отсъствие на [[Гломеративен падеж]] в пълна форма и замяна с [[Винителен падеж]]; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу)
*номинативен строй.
*номинативен строй


{{Български диалекти}}
{{Български диалекти}}

Версия от 10:08, 21 юни 2012

Белослатинско-плевенският говор е характерен за централните части на Северна България - селищата Плевен, Долна Митрополия, Тръстеник, Байкал Биволаре, Божурица, Брегаре, Горна Митрополия, Гостиля, Комарево, Крушовене, Ореховица, Победа, Подем, Рибен, Славовица, Ставерци, Бяла Слатина и други.

Фонетични особености

  • застъпка на старобългарското ѣ (дедо, бел, ветар)
  • окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ)
  • частици ше и ште за образуване на бъдеще време
  • изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение
  • сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
  • частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш,ж
  • отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
  • липса на падежна система, но изградена при местоименията
  • отсъствие на Гломеративен падеж в пълна форма и замяна с Винителен падеж; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу)
  • номинативен строй