Калиман II Асен: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
== Възкачане на престола и сваляне от власт == |
== Възкачане на престола и сваляне от власт == |
||
{{основна|Гражданска война в България 1257- |
{{основна|Гражданска война в България 1257-1261}} |
||
След [[1254]] година българското болярство е настроено против Михаил II Асен заради сключения позорен [[Регински мир]]. Те организират убийството му и за цар бива коронясан Коломан II Асен. Той обаче имал опасни противници. Сред тях пръв се явява [[Ростислав Михайлович]] - бащата на овдовялата царица, за която Коломан II Асен се жени след убийството на братовчед си. Ростислав Михайлович поема с войска срещу [[Търново]] под предлог, че иска да защити дъщеря си. Цар Коломан II бива изоставен от поддръжниците си и избягва от столицата. Ростислав си тръгва заедно с дъщеря си, претендирайки за титлата „цар на България“, докато родственикът на [[Михаил II Асен]] - [[Мицо Асен]], бива възкачен на престола от българското [[болярин|болярство]]. Самият Калиман II Асен загива от насилствена смърт след около едномесечно управление. |
След [[1254]] година българското болярство е настроено против Михаил II Асен заради сключения позорен [[Регински мир]]. Те организират убийството му и за цар бива коронясан Коломан II Асен. Той обаче имал опасни противници. Сред тях пръв се явява [[Ростислав Михайлович]] - бащата на овдовялата царица, за която Коломан II Асен се жени след убийството на братовчед си. Ростислав Михайлович поема с войска срещу [[Търново]] под предлог, че иска да защити дъщеря си. Цар Коломан II бива изоставен от поддръжниците си и избягва от столицата. Ростислав си тръгва заедно с дъщеря си, претендирайки за титлата „цар на България“, докато родственикът на [[Михаил II Асен]] - [[Мицо Асен]], бива възкачен на престола от българското [[болярин|болярство]]. Самият Калиман II Асен загива от насилствена смърт след около едномесечно управление. |
||
Версия от 13:32, 22 юни 2012
| Коломан II Асен | |
| цар на България | |
| Управление | един - два месеца през 1256 или до началото на 1257 г. |
|---|---|
| Коронация | Търново |
| Наследил | Михаил II Асен |
| Наследник | Мицо Асен |
| Лични данни | |
| Роден |
месторождението е неизвестно |
| Починал | 1256 или началото на 1257 г.
Търново |
| Семейство | |
| Династия | Асеневци |
| Баща | севастократор Александър Асен |
| Майка | Севастократорица Десислава |
| Брак | Анна Ростиславна |
| Потомци | няма[1] |
| Герб |  |
Колома̀н II Асѐн (или Калиман II Асен) е български цар /1256/, потомък на Асеневци, първи братовчед на цар Михаил II Асен. Син е на севастократор Александър, брат на Иван Асен II.
Произход и потекло
Според Георги Акрополит, убиецът на цар Михаил II Асен е неговия братовчед[2]. В преписка на арменския свещеник Аракел от 1258 г. се посочва, че българският владетел е убит от сина на неговия чичо. Счита се, че Михаил II не е имал друг чичо освен севастократор Александър Асен. По тази причина се счита, че Калиман II е негов син[3] [4].
Относно личността на Калиман II съществува и друг спор. Някои автори го отъждествяват със севастократор Калоян, ктитор на Боянската църква[5]. Основен аргумент за това твърдение е близостта на имената им. Това схващане е обаче преодоляно от по-новата историография, тъй като Каломан II намира смъртта си през 1256 или началото на 1257 г.[6], а според датата от надписа в Боянската църква, севастократор Калоян със сигурност е бил жив през 1259 г. От същия начин е известно, че Калоян е „братовчед царев“. Цар на българия през 1259 г. е Константин I Тих Асен, следователно, севастократорът е негов братовчед, а не на Михаил II Асен[6][4], както приема Васил Златарски[5].
Име
Съществуват известни спорове относно правилното произнасяне на името на царя. Така например Петър Ников[7] приема, че името следва да се изписва и чете „Каломан“. Той се основава на унгарския произход на името, а също писмото на папа Инокентий IV до цар Калиман I от 21 март 1245 г. Вариантът на името „Калиман“ е гърцизирана форма на унгарското име и според споменатия автор е оказала влияние върху домашните български извори. Унгарската форма е застъпена и от Йордан Андреев[8]. Според него името по всяка вероятност е с маджарски произход. Той посочва, че в западните документи името е Каломан. Според други автори, например, Иван Божилов[9], владетелят е носил за свое име споменатата гърцизирана форма, защото името било използвано така в по-късни източници, например от Паисий Хилендарски, една преписка на Теодор Граматик от 1243 г., а също и в т. нар. Калиманова грамота. Във всички тези източници се говори за Калиман I Асен, счита се, че владетелите имат идентични имена. В писмото на папа Инокентий ІV от 21 март 1245 г. до българския цар Каломан І Асен същият е именуван като "Colomanno in Bulgaria" [10]
Възкачане на престола и сваляне от власт
След 1254 година българското болярство е настроено против Михаил II Асен заради сключения позорен Регински мир. Те организират убийството му и за цар бива коронясан Коломан II Асен. Той обаче имал опасни противници. Сред тях пръв се явява Ростислав Михайлович - бащата на овдовялата царица, за която Коломан II Асен се жени след убийството на братовчед си. Ростислав Михайлович поема с войска срещу Търново под предлог, че иска да защити дъщеря си. Цар Коломан II бива изоставен от поддръжниците си и избягва от столицата. Ростислав си тръгва заедно с дъщеря си, претендирайки за титлата „цар на България“, докато родственикът на Михаил II Асен - Мицо Асен, бива възкачен на престола от българското болярство. Самият Калиман II Асен загива от насилствена смърт след около едномесечно управление.
Семейство
Калиман II Асен е женен за Елисавета Ростиславна, дъщеря на руския княз Ростислав Михайлович.
Бележки
- ↑ По данни на Георги Пахимер след Каломан II всички представители на Асеневци по мъжка линия намират смъртта си, а властта следва да се прехвърли „по втория начин на плуване“, т.е. по женска линия. Това обстоятелство дава възможност на Мицо Асен да се възползва, обявявайки се за цар, тъй като той е зет на цар Иван Асен II. Така Андреев, Й., „Българските ханове и царе“, В. Търново, 2004, с. 209, Божилов, Ив. - Фамилията Асеневци (1186 - 1460). Генеалогия и просопография., С., 1994, Изд. на БАН, с. 111. В генеалогическите проучвания се счита, че Калиман няма потомство и от женски пол - вж. отново у Божилов Табло I.
- ↑ Acropolitae, G. - Historia, p. 152
- ↑ Божилов, Ив. - Фамилията Асеневци (1186 - 1460). Генеалогия и просопография., С., 1994, Изд. на БАН, с. 113
- ↑ а б Андреев, Й., „Българските ханове и царе“, В. Търново, 2004, с. 207
- ↑ а б Златарски В., История на българската държава през Средните векове, том 3, София, 467-468
- ↑ а б Божилов, Ив. - Фамилията Асеневци (1186 - 1460). Генеалогия и просопография., С., 1994, Изд. на БАН, с. 114
- ↑ Ников, П. - Българо-унгарски отношения, с. 13
- ↑ Андреев, Й., „Българските ханове и царе“, В. Търново, 2004, с. 197 и сл., 207 и сл.
- ↑ Божилов, Ив. - Фамилията Асеневци (1186 - 1460). Генеалогия и просопография., С., 1994, Изд. на БАН, с. 105
- ↑ "Латински извори за българската история", том ІV, БАН, София, 1988 г., с.89-92
Литература
- Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994
- Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
| Михаил II Асен | → | |
→ | Мицо Асен |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||