Георги Бакалов (медиевист): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо|
{{Биография инфо
име= Георги Бакалов
| име = Георги Петров Бакалов
| портрет= Georgi_Bakalov.jpg
| портрет = Georgi_Bakalov.jpg
| описание= български историк
| описание = български историк
| роден-дата = [[15 май]] [[1943]]
| наставка=
| роден-място = [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[България]]
| роден-дата={{Дата на раждане и години|1943|5|15|1}}
| починал-дата = [[22 юни]] [[2012]]
| роден-място=[[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[България]]
| починал-дата= [[22 юни]] [[2012]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място= [[София]], [[България]]
}}
}}


Проф. д-р '''Георги Петров Бакалов''' е [[България|български]] [[историк]], работещ в областта на [[медиевистика]]та.
Проф. д-р '''Георги Петров Бакалов''' е [[България|български]] [[историк]], работещ в областта на средновековната балканска история.


==Биография==
==Биография==
Проф. '''Георги Бакалов''' е роден в град Неврокоп (днес [[Гоце Делчев]]) на [[15 май]] [[1943]] година. През 1971 г. завършва с отличие Историческия факултет (тогава Философско-исторически факултет) на [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по [[балканистика]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в [[Румъния]] през 1972-1973 г. От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по История на [[Византия]] в Софийския университет. От 1975 г. е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където без прекъсване работи и до днес. През 1981 г. защитава докторат на тема "[[Титулатура]]та на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава [[хабилитация]] като доцент по византийска история и оттогава чете основния курс, чийто титуляр е и до днес. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд ''"Византия. Културно-политически очерци"'', С. 1995. Специализира в Института по Югоизточна Европа в Букурещ, [[Солунски университет "Аристотел“|Солунския университет "Аристотел“]] и Центъра по византийски проучвания-Солун.
Роден е в град Неврокоп (днес [[Гоце Делчев]]) през [[1943]] г. в семейството на учител. През 1971 г. завършва с отличие Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]]. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по [[балканистика]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в [[Румъния]] през 1972-1973 г. От 1973 г. е назначен за хоноруван, а от 1975 г. за редовен асистент по история на [[Византия]] в Историческия факултет на Софийския университет. През 1981 г. защитава дисертация на тема "[[Титулатура]]та на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава [[хабилитация]] като доцент по византийска история и започва да чете основния курс по предмета. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд ''"Византия. Културно-политически очерци"'' (София, 1993). Специализирал в [[Солунски университет "Аристотел“|Солунския университет]], както и в Центъра по византийски проучвания в Солун.


През [[1986]]–[[1990]] г. е заместник директор на [[Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“|Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]] при Софийския университет, от 1990 до 1993 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“<ref>[http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-viz-bakalov.html Проф. д-р Георги Петров Бакалов в сайта на Софийски университет]</ref>. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е два пъти заместник-ректор на университета. Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в [[Югозападен университет Неофит Рилски|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“]]. На 30 септември 2009 т. Георги Бакалов е назначен на мястото на [[Боряна Бужашка]] за нов шеф на [[Държавна агенция "Архиви"]], но през 2011 г. е пенсиониран.
През [[1986]]–[[1990]] г. е заместник директор на [[Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“|Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]] при Софийския университет, от 1990 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 г. е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност, а след това и за заместник-ректор по административната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чел е лекции по история на Византия, византийска култура и обща история на християнството в [[Югозападен университет Неофит Рилски|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“]]. През септември 2009 г. е назначен за председател на [[Държавна агенция "Архиви"]], през март 2011 г. излиза в пенсия. Починал на 22 юни 2012 г. в София.


Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен и почетен знак на Софийския университет със синя лента. Той е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при ОБФ „Тангра-ТанНакРа“ и главен редактор на списание „[[Български векове (списание)]]“ и „[[История (списание)|История]]“, член е на няколко редколегии на научни списания. Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.
Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен, както и с почетен знак на Софийския университет със синя лента. Бил е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при фондация „Тангра-ТанНакРа“, главен редактор на списанията „[[Български векове]]“ и „[[История (списание)|История]]“, член на няколко редакционни колегии на други научни списания.


Историкът проф. Георги Бакалов е бил агент с псевдоним Борис към ДС, управление VI-II. Вербуван е през 1989 година, като е засечено и писмо от 1990 г. за унищожаване на личното и работното му дело.<ref>{{cite web | publisher = comdos.bg | year = 2010 | url = http://comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=254 | title = Решение № 105 от 9.12.2009 г.- Печатни издания | accessdate = 10 септември 2010 | ref = harv}}</ref>
През 2009 г. е огласен като бивш сътрудник на органите за сигурност за краткия период от юни 1989 до февруари 1990 г. (агент с псевдоним „Борис“, Втори отдел към Седмо управление на Държавна сигурност).<ref>{{cite web | publisher = comdos.bg | year = 2010 | url = http://comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=254 | title = Решение № 105 от 9.12.2009 г.- Печатни издания | accessdate = 10 септември 2010 | ref = harv}}</ref>


==Творчество==
Умира на 22 юни 2012 година в София<ref>[http://dveri.bg/khf6x Почина историкът-византинист проф. Георги Бакалов], http://dveri.bg от 23.06.2012 г.</ref>.
Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.


== По-важни трудове ==
== По-важни трудове ==

Версия от 18:38, 23 юни 2012

Георги Петров Бакалов
български историк

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСолунски университет
Работил вСофийски университет

Проф. д-р Георги Петров Бакалов е български историк, работещ в областта на средновековната балканска история.

Биография

Роден е в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) през 1943 г. в семейството на учител. През 1971 г. завършва с отличие Философско-историческия факултет на Софийския университет. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по балканистика при Българската академия на науките, секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в Румъния през 1972-1973 г. От 1973 г. е назначен за хоноруван, а от 1975 г. — за редовен асистент по история на Византия в Историческия факултет на Софийския университет. През 1981 г. защитава дисертация на тема "Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава хабилитация като доцент по византийска история и започва да чете основния курс по предмета. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд "Византия. Културно-политически очерци" (София, 1993). Специализирал в Солунския университет, както и в Центъра по византийски проучвания в Солун.

През 19861990 г. е заместник директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ при Софийския университет, от 1990 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. — декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 г. е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност, а след това и за заместник-ректор по административната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чел е лекции по история на Византия, византийска култура и обща история на християнството в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. През септември 2009 г. е назначен за председател на Държавна агенция "Архиви", през март 2011 г. излиза в пенсия. Починал на 22 юни 2012 г. в София.

Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен, както и с почетен знак на Софийския университет със синя лента. Бил е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при фондация „Тангра-ТанНакРа“, главен редактор на списанията „Български векове“ и „История“, член на няколко редакционни колегии на други научни списания.

През 2009 г. е огласен като бивш сътрудник на органите за сигурност за краткия период от юни 1989 до февруари 1990 г. (агент с псевдоним „Борис“, Втори отдел към Седмо управление на Държавна сигурност).[1]

Творчество

Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.

По-важни трудове

  • „Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии“ (Наука и изкуство) С. 1985 (207 с.)
  • „История на средните векове“ (Изд. „Просвета“), С. 1991 (320 с. + карти; в съавторство)
  • „Въведение в християнството“ (Изд. Булвест 2000), С. 1992 (в съавторство с Тотю Коев)
  • „Византия. Културно-политически очерци“ (Изд. Век 22), С. 1993 454 с.
  • „Средновековни етюди“ (ИК „Свят. Наука“), С. 1999 (216 с.) (в съавторство с Петър Ангелов)
  • „Религиозни аспекти на държавната идеология в средновековна България“ / Сб. Религия и църква в България (ИК „Гутенберг“), С. 1999
  • „Политическите теории във Византия“ / Философски форум, 1-2 (1999)
  • „История на религиите. Университетски курс лекции“ (ИК „Гутенберг“), С. 1999 (396 с.) (в съавторнство)
  • „История на религиите“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), С. 2001 (224 с.) (В съавторство с Тотю Коев)
  • „История на Българите. Т.I от Древността до края на XVI век“ (Изд. Знание и Труд), С. 2003 (590 с.) (в съавторство)

Източници

  1. Решение № 105 от 9.12.2009 г.- Печатни издания // comdos.bg, 2010. Посетен на 10 септември 2010.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за