Тюркски езици

Тюркски езици
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални
Разпространение	Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани
Говорени от	155 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Алтайски Тюркски езици Болгарски Източнотюркски Севернотюрски Огузки Западнотюркски Урумски език
Тюркски езици в Общомедия

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.

Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.

Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден

Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:

• турският - 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
• азербайджанският - 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
• узбекският - 23 милиона, в Узбекистан,Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
• казахският - 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
• уйгурският - 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
• туркменският - 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
• татарският - 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
• киргизкият - 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
• башкирският - 2,2 милиона, в европейска Русия;
• чувашкият - 1,8 милиона, в европейска Русия;
• кашкайският - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.

Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.

Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.

Лексикални особености

това е пропаганда и не истинска информация

Географска класификация

Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:

1. Югозападни - Огузски тюркски
   • Западноогузска група: турски, гагаузски и азербайджански
   • Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски
   • Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
2. Северозападни - Кипчакски тюркски
   • Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
   • Севернокипчакска или волго-уралска група (включваща казански татарски, мишарски, западносибирски) и башкирски. Западносибирските татарски диалекти (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
   • Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
3. Югоизточни - Карлукски езици
   • Съвременен узбекски и различните му диалекти, например огузки узбекски
   • Съвременен уйгурски, таранчи и различните източни тюркски диалекти като кашгарски, ярканд, хотан, керя, черчен, аксу, кума, турфански, и др.
4. Североизточни - Сибирски тюркски
   • Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
   • Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
     • Саянска тюркска група - тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
     • Енисейска тюркска груха - хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
     • Чулимска тюркска група - диалекти като кюерик;
     • Алтайска тюркска група - алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
5. Огурски тюркски
   • чувашки език
   • прабългарски език
6. Халаджски език

Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики — създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания — са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.

В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.

Фонетична класификация

Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:

• Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).
• Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
• Огузските езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
• Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).

Вижте още

• Класификация на тюркските езици според Етнолог