Тюркски езици: Разлика между версии
Ред 41: | Ред 41: | ||
== Лексикални особености == |
== Лексикални особености == |
||
това е пропаганда и не истинска |
това е пропаганда и не истинска информация |
||
== Географска класификация == |
== Географска класификация == |
Версия от 10:44, 25 юни 2012
Тюркски езици | |
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални | |
Разпространение | Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани |
---|---|
Говорени от | 155 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Тюркски езици в Общомедия |
Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.
Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:
- турският - 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
- азербайджанският - 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
- узбекският - 23 милиона, в Узбекистан,Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
- казахският - 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
- уйгурският - 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
- туркменският - 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
- татарският - 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
- киргизкият - 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
- башкирският - 2,2 милиона, в европейска Русия;
- чувашкият - 1,8 милиона, в европейска Русия;
- кашкайският - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.
Лексикални особености
това е пропаганда и не истинска информация
Географска класификация
Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:
- Югозападни - Огузски тюркски
- Западноогузска група: турски, гагаузски и азербайджански
- Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски
- Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
- Северозападни - Кипчакски тюркски
- Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
- Севернокипчакска или волго-уралска група (включваща казански татарски, мишарски, западносибирски) и башкирски. Западносибирските татарски диалекти (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
- Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
- Югоизточни - Карлукски езици
- Североизточни - Сибирски тюркски
- Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
- Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
- Саянска тюркска група - тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
- Енисейска тюркска груха - хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
- Чулимска тюркска група - диалекти като кюерик;
- Алтайска тюркска група - алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
- Огурски тюркски
- Халаджски език
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики — създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания — са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.
Фонетична класификация
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:
- Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).
- Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
- Огузските езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
- Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).
Вижте още
|