Ободрити: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: ca:Obotrites |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[af:Abodrite]] |
[[af:Abodrite]] |
||
[[be:Бодрычы]] |
[[be:Бодрычы]] |
||
[[ca:Obotrites]] |
|||
[[cs:Obodrité]] |
[[cs:Obodrité]] |
||
[[da:Obotritter]] |
[[da:Obotritter]] |
Версия от 06:15, 26 юни 2012
Ободритите, известни още като абодрити и бодрици (на немски : Abodriten ; полски : Obodryci) са били западнославянски народ, близък на венедите, живял по южните брегове на Балтийско море (днес Североизточна Германия и Северозападна Полша) от началото на новата ера до около 1500 г., когато се смесил с други народи.
През периода 800 – 1200 г. ободритите водили войни с датските крале, които се стремели към надмощие в балтийския район. Ободритите били християнизирани от немски мисионери.
По време на управлението на хан Омуртаг (815–31 г.) племе със същото име обитава левия бряг на Дунав — около долното течение на река Тиса.
Абодритите са присъединени към българската държава след разгрома на Аварския хаганат. През 818 или 822 г. те се отделят от България и се присъединяват към Франкската империя на Луи Благочестиви, но след това отново влизат в българските граници.
Вижте също
|