Георги I Тертер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46: Ред 46:


== Цар на България ==
== Цар на България ==
След като Тертер става [[цар]] обаче, много феодали, виждайки "беззащитността" на царя, се отцепват от централната власт в Търново. Сред тях са видинският деспот [[Шишман I]] (баща на бъдещия цар [[Михаил III Шишман Асен]]) и севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]]. Други пък просто започват да водят своя политика в провинциите, като само формално признавали върховенството на Търновград. Търновския цар постепенно се превръща от единствен владетел и самодържец на българите в по-скоро "пръв между равни".
След като Тертер става [[цар]] обаче, много феодали, виждайки "беззащитността" на царя, се отцепват от централната власт в Търново. Сред тях са видинският деспот [[Шишман I]] (баща на бъдещия цар [[Михаил III Шишман Асен]]), севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и болярите [[Дърман и Куделин]] Други пък просто започват да водят своя политика в провинциите, като само формално признавали върховенството на Търновград. Търновския цар постепенно се превръща от единствен владетел и самодържец на българите в по-скоро "пръв между равни".


Георги I донякъде се опитва да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време [[Неаполитанско кралство|неаполитанският крал]] [[Карл I Анжуйски|Карл Анжурийски]] организира кръстоносен поход против [[Византия]] с цел отвоюване на [[Константинопол]] и възтановяване на [[Латинската империя|Латинска империя]]. Царят се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски.
Георги I донякъде се опитва да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време [[Неаполитанско кралство|неаполитанският крал]] [[Карл I Анжуйски|Карл Анжурийски]] организира кръстоносен поход против [[Византия]] с цел отвоюване на [[Константинопол]] и възтановяване на [[Латинската империя|Латинска империя]]. Царят се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски.

Версия от 13:51, 28 юни 2012

Георги I Тертер
цар на България
Файл:Seal of Georgi I Terter.jpg
Монета на цар Георги I Тертер
Управление1280-1292
НаследилИван Асен III
НаследникСмилец
Лични данни
Роден
13 век
Починал
след 1301
Други титлидеспот на Червен (до 1279)
Семейство
ДинастияТертеровци
БраковеМария
Кира-Мария, дъщеря на Мицо Асен
ПотомциТодор Светослав Тертер
Герб
Георги I Тертер в Общомедия

Гео̀рги I Тѐртер (често наричан неправилно Георги Тертер I) е цар на България в периода 1280-1292.

Възцаряване

През 1276 в България започва въстание начело с Ивайло, което има за цел да прогони от страната татарите, които опустошават и безчинстват из цяла Североиаточна България. След като грабителските банди, изпратени от хан Ногай, са разбити, цар Константин I Асен, приема Ивайло като заплаха. Царската войска потегля на поход, но е пресрещната от въстаниците на неизвестно място и е разбита. В сражението е убит и самият цар, след което много от областите на царството, отчаяни от слабото управление на болния цар, преминават на страната на Ивайло.

Царица Мария Палеологина Кантакузина, която де факто упражнява властта в Търново сама, след неуспешния за Ивайловите войски щурм на Търновград се омъжва за Ивайло, който става законен цар.

По това време Георги Тертер се споменава като част от обкръжението на царица Мария.

След много успехи срещу византийците Ивайло е атакуван в гръб от татарите. Докато вниманието на Ивайло е отвлечено от войските на Ногай при Дръстър, Михаил VIII Палеолог успява да събере нови сили и да прегрупира войските си, начело на които поставя зет си - сина на бившия български цар Мицо - Иван Асен, който успява да превземе множество укрепени български градове, сред които и Търново, след което е коронясан за цар.

Тук видният болярин Георги Тертер е споменат като "опозиция" на новодошлия владетел. За да парира въздействието му и да го привлече за съюзник, Иван Асен III предлага на Тертер ръката на сестра си — Кира-Мария. Решил се да се сроди с новия български цар, Тертер се приема да изпрати законната си първа съпруга Мария и сина си Теодор Светослав в Константинопол като заложници.

Междувременно Ивайло успява да разбие татарите и да се измъкне от обсадата им. С войските си Лахана се насочва към столицата Търново, където настава смут. В този момент Иван Асен III напуска столицата, задигайки царската хазна. След бягството на Асен търновските боляри започват процедура по избор на нов цар.

Междувременно походът на Ивайло се проваля, тъй като много от войниците му го напускат и това налага той да потърси помощ при Ногай, където е убит по заповед на самия хан.

В Търново болярите избират за свой цар своеобразният водач на българското болярство – Георги Тертер, който е коронясан за владетел под името Георги I

Цар на България

След като Тертер става цар обаче, много феодали, виждайки "беззащитността" на царя, се отцепват от централната власт в Търново. Сред тях са видинският деспот Шишман I (баща на бъдещия цар Михаил III Шишман Асен), севастократор Калоян и болярите Дърман и Куделин Други пък просто започват да водят своя политика в провинциите, като само формално признавали върховенството на Търновград. Търновския цар постепенно се превръща от единствен владетел и самодържец на българите в по-скоро "пръв между равни".

Георги I донякъде се опитва да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време неаполитанският крал Карл Анжурийски организира кръстоносен поход против Византия с цел отвоюване на Константинопол и възтановяване на Латинска империя. Царят се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски.

Император Михаил VIII Палеолог обаче сключва договор за съюз и разбирателство между Златна орда и Византия, като омъжва незаконната си дъщеря Ефросина за татарския хан. Палеолог е наясно, че ако някой от балканските владетели допусне западни войски на Балканите, Константинопол ще бъде превзет и Византия ще бъде повторно унищожена. Затова през 1282 г. 40 0000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават. Опитиът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжурийски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година.

Георги I Тертер се взползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с Византия. Освен това желае да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга Мария от византийски плен. Успява в това си начинание, чрез което връща от Византия и сина си Теодор Светослав. Татарите отново нахлуват в българските земи през 1285 г. и цар Георги I Тертер бива принуден да се признае за васал на Ногай и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в Златната орда. Освен това той дъщеря си, която в науката е известна с името Елена, за Чака - сина на Ногай. Но това не възпира напълно татарските нашествия. Положението на търновския владетел се оказва отчаяно. През 1292 г. дворцов заговор принуждава Георги I Тертер да абдикира и да избяга във Византия, където търси убежище при василевса Андроник II. След бягствтото на царя търновският престол е зает от Смилец.

Семейство

Георги I Тертер се жени на два пъти. Първият му брак е с Мария, която според историка Пламен Павлов е дъщеря на деспот Яков Светослав [1] . От този брак са и трите му деца - син и две дъщери:

Вторият брак на Георги І Тертер е с Кира-Мария, дъщеря на българския цар Мицо Асен. От този брак царят няма деца, той е кратковременен и нежелан от Църквата и народа, като само след 4 години Георги I Тертер успява да върне от византийско заложничество първата си съпруга и престолонаследника Теодор Светослав.

Георги I Тертер е брат на крънския деспот Елтимир (или Алдимир).

Източници

  1. Павлов, Пламен, „Търновските царици“, В.Т.:ДАР-РХ, 2006.

Литература

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., 1999.
  • Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на Средновековна България VII-XIV век. С., 1999, 537-540.
  • Fine, Jr., John V. A. The Late Medieval Balkans. Ann Arbor, 1987.
  • Ангел Конаклиев. Неизвестна монета на цар Георги I Тертер от Мисионис. - Във: Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий” и българската археология - 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново, 2010.
  • Пламен Павлов. Бележити българи, т. ІІІ. София, изд. "Световна библиотека", 2012, 84-91.
Иван Асен III цар на България (1280 – 1292) Смилец