Lockheed U-2: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м r2.6.5) (Робот Промяна: ko:록히드 U-2 드래곤 레이디
Ред 55: Ред 55:
[[de:Lockheed U-2]]
[[de:Lockheed U-2]]
[[en:Lockheed U-2]]
[[en:Lockheed U-2]]
⚫
[[es:Lockheed U-2]]
[[eo:Lockheed U-2]]
[[eo:Lockheed U-2]]
⚫
[[es:Lockheed U-2]]
⚫
[[fi:U-2]]
[[fr:Lockheed U-2]]
[[fr:Lockheed U-2]]
[[ko:록히드 U-2]]
[[he:לוקהיד U-2]]
[[hr:Lockheed U-2]]
[[hr:Lockheed U-2]]
⚫
[[hu:U–2]]
[[id:Lockheed U-2]]
[[id:Lockheed U-2]]
[[it:Lockheed U-2]]
[[it:Lockheed U-2]]
[[he:לוקהיד U-2]]
[[ja:U-2 (航空機)]]
[[ko:록히드 U-2 드래곤 레이디]]
[[lt:U-2]]
[[lt:U-2]]
⚫
[[hu:U–2]]
[[ms:Lockheed U-2]]
[[ms:Lockheed U-2]]
[[nl:Lockheed U-2]]
[[nl:Lockheed U-2]]
[[ja:U-2 (航空機)]]
⚫
[[no:Lockheed U-2]]
[[nn:Lockheed U-2]]
[[nn:Lockheed U-2]]
⚫
[[no:Lockheed U-2]]
[[pl:Lockheed U-2]]
[[pl:Lockheed U-2]]
[[pt:Lockheed U-2]]
[[pt:Lockheed U-2]]
[[ro:Lockheed U-2]]
[[ro:Lockheed U-2]]
[[ru:Lockheed U-2]]
[[ru:Lockheed U-2]]
⚫
[[sh:Lockheed U-2]]
[[simple:Lockheed U-2]]
[[simple:Lockheed U-2]]
[[sk:Lockheed U-2]]
[[sk:Lockheed U-2]]
[[sl:Lockheed U-2]]
[[sl:Lockheed U-2]]
⚫
[[sh:Lockheed U-2]]
⚫
[[fi:U-2]]
[[sv:Lockheed U-2]]
[[sv:Lockheed U-2]]
[[th:ล็อกฮีด ยู-2]]
[[th:ล็อกฮีด ยู-2]]

Версия от 06:49, 2 юли 2012

Lockheed U-2
Тип Lockheed TR-1 в полет
Тип Lockheed TR-1 в полет
Описание
Страна производителСАЩ
Типвисочинен разузнавателен самолет
КонструкторКели Джонсън
ПроизводителLockheed Skunk Works<br\>Lockheed Martin
Произведен1955-
Произведени бройки86
Първи полет1 август 1955
Използван отВВС на САЩ ВВС на САЩ (1956-)<br\>ВВС на Република Китай (1960–1974)
В експлоатация от1956
В експлоатация доактивен, ок. 35 на служба
СъстояниеВВС на САЩ
Тактико-технически данни
Размах на крилете24,38 m
Lockheed U-2 в Общомедия

Локхийт U-2 (на английски език - Lockheed U-2) (по прякор "Dragon Lady"), е разузнавателен самолет, използван от военновъздушните сили за полети на много висока надморска височина (70000 фута / 21000 метра), на границата на Тропосферата и Стратосферата, експлоатиран от ВВС на САЩ (USAF), а преди това е летял от Централното разузнавателно управление (ЦРУ), за събиране на разузнавателна (шпионска) информация при всякакви метеорологични условия[1].

Самолетът се използва и за изследвания и развитие на сателитна връзка, калибриране на сателити и сателитна проверка на данни.

История на създаването

В началото на 50-те години на ХХ век, с началото на Студената война, американските военни искали да притежават по-добро стратегическо разузнаване, което да им помогне да се определи състоянието на съветските военни възможности и намерения. Съществуващите дотогава разузнавателни самолети били предимно адаптирани стратегически бомбардировачи, преработени за разузнаване на далечно разстояние, които обаче били уязвими по отношение на зенитна артилерия, ракети и др. противовъздушно снаряжение.

Смятало се е, че въздухоплавателно средство, което може да лети на височина 70000 фута (21000 метра) ще бъде извън обсега на съветски ракети и дори извън техните радарни станции[2]. Това би позволило на прелитащите на голяма височина самолети да направят безопасно въздушни фотографии на военни и други обекти.

Под кодовото име "Плешив орел" (на английски език - "Bald Eagle"), ВВС на САЩ сключва договори[3] с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел "Разработки" на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационният инженер Кларънс "Кели" Джонсън възможността да разработи дизайна за новата машина. Джонсън бил брилянтен дизайнер, който отговаря за разработването на легендарния П-38 Лайтнинг и реактивният P-80 Шутинг Стар. Джонсън бил също така известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти, работещи в отделно подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works.

Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер с много тънки и силно разперени криле на фюзелажа, бил друг от неговите проекти, както и реактивният F-104 Старфайтър. За да се ​​намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат конвенционален колесник, което щяло да затрудни кацането, и било на път да провали проекта.

Дизайнът бил отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на Едуин Ланд, който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията Полароид). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ Алън Дълес, управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента Дуайт Айзенхауер, Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U" се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE" за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"[4].

Първият полет на U-2 е на полигона Groom Lake ( Area 51 ), и е извършен на 1 август 1955 г.[5].

Кокпита на U-2

Джеймс Бейкър разработва оптиката за голямо форматната камера, която ще бъде използвани в U-2, докато работи за Perkin-Elmer. Тези нови камери имат разделителна способност от 2,5 фута (76 см.) от височина от 60000 фута (18000 м). Тъй като баланса на самолета е критична, камерата била разположена след редица изчисления в предната част на U-2, като захранващият барабан с филм бил разположен отпред, а другата страна се съхранявала използваните кадри, като по този начин се поддържа балансирано разпределение на теглото по време на полет.

Когато първите прелитания над територията на Съветския съюз са били засечени от съветски радар, ЦРУ инициира проекта RAINBOW, за намаляване на радарната U-2 видимост на самолета. Тези усилия в крайна сметка се оказват неуспешни, и се започва работата по нов проект, което води до създаването на Lockheed А-12 Oxcart. Проекта е рестартиран през 80-те години, което води до осъвремененяване и модернизиране в дизайна на U-2.

Дизайн

Уникалният дизайн, който дава на U-2 забележителни резултати, го прави също така много труден за управление и полет[6]. Той е проектиран и произвеждан за планиране с минимално тегло, като повечето самолети имат версии с единична седалка, а има само пет двуместни версии които са известни да съществуват[7]. Ранната версия на U-2 е захранен с турбореактивен двигател Pratt & Whitney J57[8]. Версиите U-2 В и TR-1A използвали по-мощният Pratt & Whitney J75. U-2S и TU-2S имали още по-мощният турбовитлов двигател General Electric F118. За да поддържа своя оперативен таван от 70000 фута (21000 метра), моделите U-2А и U-2C (вече не е в експлоатация) трябвало да летят близо до тяхната максимална скорост.

Източници

  1. ↑ Drew, Christopher. "U-2 Spy Plane Evades the Day of Retirement." Ню Йорк Таймс, 21 март 2010. Преглед на: 23 март 2010.
  2. ↑ Miller, Herbert L. (Director). "Suggestions re: The Intelligence Value of AQUATONE." Central Intelligence Agency, 17 юли 1956. Преглед от: 10 март 2009.
  3. ↑ Pocock 2005, p. 10.
  4. ↑ Pocock 2005, p. 24.
  5. ↑ Huntington, Tom. "U-2." Invention & Technology Magazine, Volume 22, Number 3.
  6. ↑ Invention & Technology Magazine, Volume 22, number 3.
  7. ↑ Karl, Jonathan. "So High, So Fast." ABC News, 17 August 2007. Retrieved: 8 March 2009.
  8. ↑ Donald, David, ed. "Lockheed U-2". The Complete Encyclopedia of World Aircraft. New York: Barnes & Noble Books, 1997. ISBN 0-7607-0592-5.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Lockheed_U-2&oldid=4904263“.