Яспис: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Jasper.pebble.600pix.bkg.jpg|дясно|мини|100px|Червен яспис]] |
[[Файл:Jasper.pebble.600pix.bkg.jpg|дясно|мини|100px|Червен яспис]] |
||
'''Ясписът''' е вид декоративна [[скала]]. Съставен е основно от кварц (халцедон, опал) с примеси на манганови и железни [[окис]]и и глинести минерали. Цветът и рисунъкът на ясписа са разнообразни. Среща се в различни цветови гами, но най-често е червеникав, жълт или зелен и различна текстура - ивичеста, петниста, масивна. Химическата му формула е SiO<sub>2</sub> - силициев диоксид с различни примеси. В древноста ясписът бил смятан за много ценен дар на природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и в други форми на изкуството. Лечителите от [[Близкия изток]], вярващите в [[Буда]], използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с [[медикамент]]и болести. Именно в [[Китай]] се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. [[Християни]]те вярвали, че при слагането на този камък пред светия [[олтар]], той придобива нечувана сила. Най-големите находища на яспис са в северните и южните части на [[Азия]], в централна [[Европа]] и северна [[Африка]]. В България най-много ясписи се откриват в Източните Родопи - Кърджалийско, Момчилград и др. |
'''Ясписът''' е вид декоративна [[скала]]. Съставен е основно от кварц (халцедон, опал) с примеси на манганови и железни [[окис]]и и глинести минерали. Цветът и рисунъкът на ясписа са разнообразни. Среща се в различни цветови гами, но най-често е червеникав, жълт или зелен и с различна текстура - ивичеста, петниста, масивна. Химическата му формула е SiO<sub>2</sub> - силициев диоксид с различни примеси. В древноста ясписът бил смятан за много ценен дар на природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и в други форми на изкуството. Лечителите от [[Близкия изток]], вярващите в [[Буда]], използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с [[медикамент]]и болести. Именно в [[Китай]] се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. [[Християни]]те вярвали, че при слагането на този камък пред светия [[олтар]], той придобива нечувана сила. Най-големите находища на яспис са в северните и южните части на [[Азия]], в централна [[Европа]] и северна [[Африка]]. В България най-много ясписи се откриват в Източните Родопи - Кърджалийско, Момчилград и др. |
||
==Галерия== |
==Галерия== |
Версия от 11:20, 3 юли 2012
Ясписът е вид декоративна скала. Съставен е основно от кварц (халцедон, опал) с примеси на манганови и железни окиси и глинести минерали. Цветът и рисунъкът на ясписа са разнообразни. Среща се в различни цветови гами, но най-често е червеникав, жълт или зелен и с различна текстура - ивичеста, петниста, масивна. Химическата му формула е SiO2 - силициев диоксид с различни примеси. В древноста ясписът бил смятан за много ценен дар на природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и в други форми на изкуството. Лечителите от Близкия изток, вярващите в Буда, използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с медикаменти болести. Именно в Китай се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. Християните вярвали, че при слагането на този камък пред светия олтар, той придобива нечувана сила. Най-големите находища на яспис са в северните и южните части на Азия, в централна Европа и северна Африка. В България най-много ясписи се откриват в Източните Родопи - Кърджалийско, Момчилград и др.
Галерия
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jasper в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|