Тувалу

Тувалу
Знаме        Герб Герб
Девиз: Tuvalu mo te Atua (Всемогъщо Тувалу)
География и население
Площ	25,6 km² (на 191-во място)
Столица	Фунафути
Най-голям град	Фунафути
Официален език	тувалуански език английски език
Население (2005)	11 636 (на 224-то място)
Гъстота на нас.	454 души/km²
Управление
Чарлз III
История
Независимост	от Великобритания 1 октомври 1978
Икономика
БВП (ППС, 2005)	12,00 млн $ (на 192-ро място)
БВП на човек (ППС)	1 100 $
Валута	австралийски долар (AUD)
Други данни
Часова зона	UTC+12
Автомобилно движение	ляво
Интернет домейн	.tv
Телефонен код	688
ITU префикс	TUV
Тувалу в Общомедия

Политическа карта на Тувалу

Изглед от атол Фунафути

Тувалуански мъж в традиционно облекло, през 1841 година

Тува̀лу (на тувалуански Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение [1]) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Елис (на английски Elis, Ellice). Разположена e върху група атоли в Полинезия, западната част на Тихия океан.

Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките и съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.

Площ: 25,6 км². Население: 12 373 души Език: английски. Валута: долар на Тувалу ($Т) = 100 цента.

География

Република Тувалу се намира в югозападния край на Тихия океан. Обхваща 4 рифови острова и 5 пет атола с обща площ от само 25,6 км², простиращи се на водна площ с дължина 600 километра.

СПИСЪК на ОСТРОВИТЕ и АТОЛИТЕ в о-вите ТУВАЛУ

Название на остров или атол (алтернативно название)	Площ км2	Население (2002 г.)	Координати	Откривател (година на откриване)
остров Ваитупу (Трейси) (Vaitupu)	5,09	1 591	7°29′ ю. ш. 178°41′ и. д.7.483333° ю. ш. 178.683333° и. д.-7.483333, 178.683333	Обид Старбак (1825)
остров Нануманга (Хъдсън) (Nanumanga)	3,00	589	6°17′ ю. ш. 176°19′ и. д.6.283333° ю. ш. 176.316667° и. д.-6.283333, 176.316667	Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568), Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
атол Нанумеа (Сент Огъстин) (Nanumea)	3,87	664	5°40′ ю. ш. 176°06′ и. д.5.666667° ю. ш. 176.1° и. д.-5.666667, 176.1	Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568), Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
остров Ниулакита (София) (Niulakita)	0,40	35	10°45′ ю. ш. 179°30′ и. д.10.75° ю. ш. 179.5° и. д.-10.75, 179.5	Алваро де Менданя де Нейра (29 август 1595)
остров Ниутао (Линкс) (Niutao)	2,53	663	6°07′ ю. ш. 177°20′ и. д.6.116667° ю. ш. 177.333333° и. д.-6.116667, 177.333333	Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568)
атол Нуи (Ег, Нетерланд) (Nui)	3,37	548	7°13′ ю. ш. 177°09′ и. д.7.216667° ю. ш. 177.15° и. д.-7.216667, 177.15	Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568), капитани Курцен и Ег (1825, вторично)
атол Нукулаелае (Мичъл) (Nukulaelae)	1,66	393	9°22′ ю. ш. 179°50′ и. д.9.366667° ю. ш. 179.833333° и. д.-9.366667, 179.833333	Джордж Барет (1821)
атол Нукуфетау (де Пейстер) (Nukufetau)	3,07	586	8°00′ ю. ш. 178°22′ и. д.8° ю. ш. 178.366667° и. д.-8, 178.366667	Аренд де Пейстер (1819)
атол Фунафути (Елис) (Funafuti)	2,54	5 070	8°30′ ю. ш. 179°07′ и. д.8.5° ю. ш. 179.116667° и. д.-8.5, 179.116667	Аренд де Пейстер (1819)

Релефът на Тувалу е нисък — до 5 м н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни засолени почви върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на нивото на океаните поради глобалното затопляне, острвоите на Тувалу бавно потъват.

Климатът е влажен, субекватотиален, морски със средна месечна температура от 27°С. Валежите са между 2500-3500 милиметра годишно. Сезоните са 2: сух и дъждовен. Сухият сезон започва през март и продължава до ноември. От ноември до март е дъждовният сезон, тогава са чести и тропическите бури, прерстващи понякога в урагани.

История

Островите са заселени от полинезийци, дошли от Тонга и Самоа преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който през 1568 г. минава покрай остров Нуи. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб "Ребека" и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).

Между 1862 и 1864 г. перуански кораби за търговия с роби отвличат от Фунафути и Нукулаилаи повече от 400 души, които никога не се завръщат на островите. След 1865 г. островите започват да се посещават от английски мисионери. През 1892 г. островите Елис, заедно с Гилбъртовите острови, стават протекторат на Великобритания, a през 1916 - тяхна колония.

През втората световна война атолът Фунафути е база на американските военни сили. Тогава е построено и летището което функционира и досега ( макар и осъвременено)

През 1974 г. е проведен референдум, на който болшинството от жителите на Елис гласуват за отделяне на населените с полинезийци острови Елис от населените с микронезийци Гилбъртови острови. Новата територия получава името Тувалу и на 1 октомври 1975 г. става отделна колония. На 1 октомври 1978 г. Тувалу получава независимост.

Държавно устройство

Тувалу е независима република в състава на Британската общност съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор.

Законодателна власт — парламент от 12 депутата, избирани за срок от 4 години. Изпълнителна власт — правителство начело с министър-председател; отговаря пред парламента, който може да отстрани министър-председателя чрез вот на недоверие. Политически партии няма. Въоръжени сили 125 души.

Административно деление

Административно деление - 9 островни съвета:

• Нанумеа (Nanumea),
• Ниутао (Niutao),
• Нануманга (Nanumanga),
• Нуи (Nui),
• Ваитупу (Vaitupu),
• Нукуфетао (Nukufetao),
• Фунафути (Funafuti),
• Нукулаелае (Nukulaelae)
• Ниулакита (Niulakita).

Население

Населението на Тувалу през юли 2010 година е 12 373 души, тя е най-слабо заселената държава в света след Ватикана. естествен прираст – 18. Най — голям дял от населението са тувалу (полинезийци) - 92.5 %, следват полинезийско-микронезийски метиси - 7.5 %, които населяват атола Нуи. Официални езици в страната са тувалуански и английски. Азбука – латиница. Мнозинството от населението са християни - 97.8 % (протестанти 96.8%, католици 3.2%), следват бахайци - 1.6 % и други – 0,6%. Делът на неграмотните е около 9 %. Средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, а при жените 65 години. На атола Фунафути живее 47% от населението, на остров атола Ваитупу – 17%, на атола Нанумеа – 6%. Градско население – 49%. Столица Ваитупу (5 хил. жители), на остров Фонгафале от атола Фунафути.

Икономика

Основа на икономиката са риболовът и производството на копра (200-300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икномиката е продаването на пощенски марки и монети.

Изнася се копра, кокосови орехи, банани, риба, дрехи, обувки. Основни износни партньори са Фиджи, Нова Зеландия, Австралия, а в последните години също Франция и Германия.

Основен поминък на населението е отглеждането на кокосови палми, банани, ананаси, патици, свине и пилета. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно.

Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от Тайван, Южна Корея и САЩ срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии.

В пълна противоложност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневна преса. Има само 1 радиостанция и двумесечни печатни издания. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационнен интернет-код .tv и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок.

Възможностите за работа на тези малки острови са твърде ограничени и затова много млади хора работят извън страната и изпращат на семействата си пари за издръжка. До голяма степен икономиката на Тувалу все още зависи от чуждестранните помощи.

Шосета – 8 км. Съотношение селско стопанство-промишлиност-обслужване 18:28:54.

Външни препратки

• Tuvalu Islands - официален сайт на Тувалу
• Информация за Тувалу в CIA World Factbook (на английски език)
• Снимки от Тувалу: [2], [3]
• [4]
• Timeless Tuvalu
• Tuvalu - Islands of Myths and Legends
• Early Tuvaluan Religion
• Tuvalu Fatele
• [5]
• Tuvalu Information