Димитър Запрянов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
През пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към [[Драма (град)|драмската]] чета на [[Михаил Даев]]<ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр.32, стр.10.</ref>. През декември същата година преминава в новосформираната чета на [[Христо Манов]]. Неин район е областта [[Зъхна]], където активно действа [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. Запрянов участва в акциите при [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]] на 24 декември, в [[Криводол (дем Просечен)|Криводол]] на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов. |
През пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към [[Драма (град)|драмската]] чета на [[Михаил Даев]]<ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр.32, стр.10.</ref>. През декември същата година преминава в новосформираната чета на [[Христо Манов]]. Неин район е областта [[Зъхна]], където активно действа [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. Запрянов участва в акциите при [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]] на 24 декември, в [[Криводол (дем Просечен)|Криводол]] на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов. |
||
[[Файл:Todor Berberov Tacho Hadzhistoenchev Dimitar Zaprianov.JPG|дясно|мини|250п|[[Тачо Хаджистоенчев]], Тодор Берберов от [[Копривщица]] и Димитър Запрянов.]] |
[[Файл:Todor Berberov Tacho Hadzhistoenchev Dimitar Zaprianov.JPG|дясно|мини|250п|[[Тачо Хаджистоенчев]], Тодор Берберов от [[Копривщица]] и Димитър Запрянов.]] |
||
[[Файл:Zografov Zankov Markov Hasardzhiev.jpg|дясно|мини|250п|Димитър |
[[Файл:Zografov Zankov Markov Hasardzhiev.jpg|дясно|мини|250п|Димитър Запрянов (първи), [[Георги Занков]] (втори). От останалите двама единият е Марков от [[Долна Джумая]], а другият - Хасарджиев.]] |
||
Като войвода дава сражение на турците при село [[Алистрат]], а през септември 1906 година при [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. През 1907 година влиза с четата си в село [[Волак]], залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Серското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското [[Анастасия (дем Зиляхово)|Анастасия]]. |
Като войвода дава сражение на турците при село [[Алистрат]], а през септември 1906 година при [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. През 1907 година влиза с четата си в село [[Волак]], залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Серското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското [[Анастасия (дем Зиляхово)|Анастасия]]. |
||
Версия от 19:31, 7 юли 2012
| Димитър Запрянов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Димитър Запрянов в Общомедия | |
Димитър Запрянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринска Тракия и Македония.[1]
Биография
Димитър Запрянов е роден през 1883 година в хасковското село Караорман. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с Тане Николов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров.[2] През август 1902 година в Хасково Константин Антонов сформира чета, която навлиза в Гюмюрджинско и в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, Дядо Петър, Стефан Чакъров, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Симеон Дечев, Стойчо Караиванов и Желю Иванов, братовчед на Константин Антонов.[3] Заедно с Желю Иванов и Стефан Чакъров заболяват тежко от тропическа малария и са принудени да се оттеглят в България на лечение.[4]
През следващата година взема участие в Илинденско-Преображенското въстание. Прибира се в България и през 1904 г. влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба.
През пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към драмската чета на Михаил Даев[5]. През декември същата година преминава в новосформираната чета на Христо Манов. Неин район е областта Зъхна, където активно действа гръцката въоръжена пропаганда. Запрянов участва в акциите при Горенци на 24 декември, в Криводол на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.
Като войвода дава сражение на турците при село Алистрат, а през септември 1906 година при Плевня. През 1907 година влиза с четата си в село Волак, залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Серското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското Анастасия.
През 1908 година Димитър Запрянов е назначен за войвода в Кратовския революционен район, където дава отпор на сръбската пропаганда в Македония. Няколко месеца след обявяването на Младотурската революция се легализира. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Покушението е неуспешно, но през 1909 година Димитър Запрянов е убит по заповед на Яне Сандански.[6]
Бележки
- ↑ Биография на сайта на ВМРО.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 86, 228.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 229 - 230.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1931, бр.32, стр.10.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 58 - 59.
