Алеко Василев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
смяна снимка
Ред 16: Ред 16:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През [[1915]] година по време на [[Участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през [[1917]]-[[1918]] година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През [[1915]] година по време на [[Участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през [[1917]]-[[1918]] година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>


[[Картинка:VnchMhjlv2.jpg|дясно|250п|thumb|От ляво на дясно: Алеко Василев, [[Крум Петишев]], [[Тодор Александров]], неразпознат и [[Силко Цветков]].]]
[[Картинка:BASA 1933K-3-75 TA cheta v gorata.jpg|thumb|ляво|мини|200п|От ляво на дясно: Алеко Василев, [[Крум Петишев]], [[Тодор Александров]], неразпознат и [[Силко Цветков]]. Снимка от [[Държавна агенция „Архиви“]].]]
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Солунски революционен окръг|Солунски революционен окръг]]. Заедно с [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година.
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Солунски революционен окръг|Солунски революционен окръг]]. Заедно с [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година.



Версия от 19:17, 9 юли 2012

Алеко Василев
български революционер

Роден
Починал

Учил вСярско българско педагогическо училище
Алеко Василев в Общомедия

Александър П. Василев, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански е български революционер от влашки произход,[4][5] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.

Биография

Четата на Алеко Василев.

Василев е роден в 1891 година в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Серското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.

По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[6]

От ляво на дясно: Алеко Василев, Крум Петишев, Тодор Александров, неразпознат и Силко Цветков. Снимка от Държавна агенция „Архиви“.

След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година.

Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Г. Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония[7]. Сред спасените е семейството на Свобода Бъчварова[8].

Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев.

Влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития, убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[9][10][11][12]

Бележки

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 25.
  2. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 245
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  4. „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.
  5. Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  7. Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143
  8. Свобода Бъчварова: Да емигрираш съвсем не значи да загърбиш гражданската си съвест, в. 24 часа, 5.09.2011 г.
  9. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
  10. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  11. „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
  12. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.