Алеко Василев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
смяна снимка
Ред 16: Ред 16:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През [[1915]] година по време на [[Участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през [[1917]]-[[1918]] година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През [[1915]] година по време на [[Участие на България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през [[1917]]-[[1918]] година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>


[[Картинка:VnchMhjlv2.jpg|дясно|250п|thumb|От ляво на дясно: Алеко Василев, [[Крум Петишев]], [[Тодор Александров]], неразпознат и [[Силко Цветков]].]]
[[Картинка:BASA 1933K-3-75 TA cheta v gorata.jpg|thumb|ляво|мини|200п|От ляво на дясно: Алеко Василев, [[Крум Петишев]], [[Тодор Александров]], неразпознат и [[Силко Цветков]]. Снимка от [[Държавна агенция „Архиви“]].]]
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Солунски революционен окръг|Солунски революционен окръг]]. Заедно с [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година.
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Солунски революционен окръг|Солунски революционен окръг]]. Заедно с [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година.


Версия от 19:17, 9 юли 2012

Алеко Василев
български революционер
Роден
Починал
Учил вСярско българско педагогическо училище
Алеко Василев в Общомедия

Александър П. Василев, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански е български революционер от влашки произход,[4][5] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.

Биография

Четата на Алеко Василев.

Василев е роден в 1891 година в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Серското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.

По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[6]

От ляво на дясно: Алеко Василев, Крум Петишев, Тодор Александров, неразпознат и Силко Цветков. Снимка от Държавна агенция „Архиви“.

След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година.

Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Г. Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония[7]. Сред спасените е семейството на Свобода Бъчварова[8].

Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев.

Влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития, убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[9][10][11][12]

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 25.
  2. ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 245
  3. ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  4. ↑ „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.
  5. ↑ Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  7. ↑ Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143
  8. ↑ Свобода Бъчварова: Да емигрираш съвсем не значи да загърбиш гражданската си съвест, в. 24 часа, 5.09.2011 г.
  9. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
  10. ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  11. ↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
  12. ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Алеко Василев
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алеко_Василев&oldid=4923980“.