Ню Йорк Таймс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Xqbot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: be:The New York Times
Ред 116: Ред 116:
[[ar:نيو يورك تايمز]]
[[ar:نيو يورك تايمز]]
[[az:The New York Times]]
[[az:The New York Times]]
[[be:The New York Times]]
[[bn:দ্য নিউ ইয়র্ক টাইমস]]
[[bn:দ্য নিউ ইয়র্ক টাইমস]]
[[ca:The New York Times]]
[[ca:The New York Times]]

Версия от 21:08, 11 юли 2012

Ню Йорк Таймс
The New York Times
Главната страница на „Ню Йорк Таймс“, 29 юли 1914 г. в която се съобщава, че Австро-Унгария обявява война на Сърбия
Информация
Видежедневник
Форматголям, 22 инча
Начало18 септември 1851
СобственикNew York Times Co.
ИздателАртур Окс Сулцбергер, Джр.
РедакторДжил Ейбрамсън
Персонал350 души
Езиканглийски еизк
Политическипо-скоро ляв
Тираж876 638; 1 352 358 неделя
ДържаваСАЩ[1][2][3][4]
Седалище8-мо авеню, Манхатън, Ню Йорк
Сайтhttp://www.nytimes.com/
Ню Йорк Таймс в Общомедия

„Ню Йорк Таймс“ (Шаблон:Lang-en) е международно известен всекидневник, издаван в Ню Йорк и разпространяван в САЩ и в много други страни по света. Той е притежаван от „Ню Йорк Таймс Къмпани”, която издава и други големи вестници като „Интернешънъл Хералд Трибюн“, „Бостън Глоуб“ и още 40 други издания.

История

„Ню Йорк Таймс” е основан на 18 септември 1851 г. от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс. Реймънд също така е един от основателите на Асошиейтед Прес през 1856 г. Адолф Окс придобива Таймс през 1896 г. и под неговото ръководство вестникът придобива международна слава. Той повишава тиража му и издига неговата репутация. През 1897 г. именно Окс поставя лозунга „За всички новини, който стават за отпечатване”, който се възприема от мнозина като леко заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като например Ню Йорк Уърълд и Ню Йорк Джърнъл Американ, известни с „жълтите” си статии. След като се премества централният офис на вестника в нова сграда на 42–а улица, това пространство през 1904 бива наречено Таймс Скуеър. Девет години по-късно Таймс отваря допълнителен офис на номер 229 на 43–а улица, която в момента е централната „квартира” на вестника, тъй като офисът на 42–а улица е продаден през 1962 г. Първоначалният замисъл е Таймс да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда Пулицър за репортажи и статии, посветени на Първата световна война през 1918 г. През 1919 г. прави първата си трансатлантическа доставка за Лондон.

Таймс скуеър е мястото на офиса на Ню Йорк таймс от 1913 до 2007

Известната кръстословица на Таймс се появява за първи път през 1942 г като притурка. „Ню Йорк Таймс Корпорейшън” купува радиостанцията за класическа музика WQXR[5] през 1942 г. Секцията, посветена на мода почва да се публикува през 1946 г. Таймс също така стартира през 1946 г. и международно издание, което обаче спира да се издава през 1967 г., когато се присъединява към собствениците на "Интернешанъл Хералд Трибюн" и "Вашингтон Поуст" и заедно почват издаването на Интернешанъл Хералд Трибюн в Париж. Делото Ню Йорк Таймс срещу Съливан от 1964 г. представлява значимо събитие, свързано с правното определение на „клевета”. Този случай поставя стандартите за определяне на понятието „преднамерена злонамереност”. Рубриката на Таймс за кулумисти стартира през 1970 г., а през 1996 г. минава и в уеб пространството като дава достъп на читателите си от цял свят до съдържанието си чрез [www.nytimes.com www.nytimes.com]. Новият главен офис на вестника представлява небостъргач, проектиран от Ренцо Пиано, като адреса му е пресечката на 41–а улица и 8-мо Авеню в Манхатън, вестникът се премества там 2007.

Новият стъклен офис на Ню Йорк Таймс

Ню Йорк Таймс днес

Според мнозина днес "Ню Йорк Таймс" е най–надеждният и уважаван ежедневник в Америка. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. В момента вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани”, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Шлузбергер, имат водеща роля.

Таймс до момента е спечелил 90 награди Пулицър, което представлява най–престижната награда за журналистика в САЩ и която се връчва от Колумбийският университет, като Таймс държи рекорда за най–много награди за една година – 7 за 2002 г. През 1971 г. започва развитието на случая с „Досиетата на Пентагона”, което в своята същност представлява публикуване на анонимно предадени официални документи, от които е видно, че правителството на САЩ умишлено е създавало не реалистично положителна картина на Виетнамската война. Това води до делото „Ню Йорк Таймс срещу САЩ” от 1971 г., в което Върховния съд постановява, че „забраната за публикуване”, която правителството иска за определени печатни материали противоречи на Конституцията на САЩ. През 1972 г. Таймс разкрива "Експериментът Тускигий", при който на чернокожи американци, страдащи от сифилис, тайно и в продължение на години, е отказвано лечение. За това деяние президентът Бил Клинтън /Демократическа партия/ се извинява публично в церемония, която остава завинаги в съзнанието на американската общественост. През 2004 г. Таймс печели наградата „Пулицър” за серия от статии на журналистите Дейвид Барстоу и Лоуел Бергман, изследващи проблема за безопасността на работното място.

Ню Йорк Таймс е базиран в град Ню Йорк, щата Ню Йорк. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 Декември 2004 г. средния дневен тираж на Ню Йорк Таймс е 1 124 700 броя, а за неделя е 1 669 700 броя.

Основни секции

Вестникът е организиран в следните три секции:

1. Новини
което включва Международни, Национални, Вашингтон, Бизнес, Технология, Наука, Здраве, Спорт, регион Ню Йорк, Образование, Времето, Некролог, и Поправки.
2. Мнения
което включва Editorials, Op-Eds и Писма до редактора.
3. Очерци
което включва Изкуство, Книги, Филми, Театър, Пътешествие, НЙ Навигатор, Хапване & Вино, Дома и градината, Мода & Стил, Кръстословица/Игри, Анимации, Списание Ню Йорк Таймс, включено в неделното издание на вестника, и седмичен преглед.

Представяне

Погледнато стилистично вестникът е по–скоро консервативен. Когато се говори за хора се указва тяхното качество /напр. пост/, а не само фамилиите /изключение прави спортната секция на вестника, където фамилиите без обръщение/. Стремежът е в заглавията да бъдат описателни, а към основите статии има подзаглавие, което дава допълнителна информация за статията. Таймс се отпечатва във формат от 8 колони и то години след като другите вестници преминаха във формат от 6 колони, като Таймс е един от последните вестници, който допусна цветни фотографии на страниците си.

Гафове

  • През 1920 г. в редакционна статия Таймс осмива Роберт Годар за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса.
  • През 1969 г., дни преди Аполо 11 да кацне на Луната, вестникът публикува поправка на печатна грешка:
"Последващите експерименти и изследвания потвърдиха откритията на Исак Нютон , направени през 17 век и сега може да се счита за доказано по безспорен начин, че ракета може да функционира в безвъздушно пространство, а също и в атмосферата. Таймс съжалява за по–рано допусната грешка."
  • На няколко пъти Таймс публикува „предварителни” некролози:
За професор Уилям Баер (William Baer) /1942 г./, подведени от измама на негови студенти.
За Алан Абел /1980 г./, който сам обявява смъртта си като част от сложен план за измама.
За балерината Катрин Сергава /2003 г./ , като некролога се базира на по ранен такъв сгрешен в „Дейли Телеграф”.
  • Значително по-сериозни са обвиненията на определени кръгове, че Таймс не е обърнал достатъчно внимание на доказателствата, че Третият райх има за цел извършването на геноцид спрямо хората от еврейски произход, причината за „липсата на внимание” според някой са били съществуващите опасния у редакторите на вестника да не изглеждат в очите на обществото прекалено ангажирани с еврейската кауза.
  • През 2004 г. Таймс официално се извинява на своите читатели, че не е провел достатъчно собствени разследвания и е бил оставен да бъде заблуден от администрацията на президента Джордж Уокър Буш /Републиканска партия/ за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак.

Обвинения в пристрастност

Прекалено ляв

Някои читатели на Таймс са убедени, че новините, които се представят от вестника имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство” на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А.О.Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумиста Франк Рич често атакува дясно консервативната общност.

В секцията на редовните колумисти, която се списва при широка независимост от останалото съдържание на вестника и съдържанието ѝ е много рядко подлагано на редакторска намеса, са представени широка палитра от възгледи. Според някои тази смесица от възгледи не е балансирана и липсата на този баланс демонстрира левите пристрастия на вестника. Към 2005 г. списъка на редовните колумисти е следния – в ляво Морийн Доуд, Пол Кругман и Боб Хърбът, Николъс Кристоф в ляво – център, Томас Фридман в центъра, Дейвид Брукс и Джон Тирни в дясно. Все пак да се определи позицията на колумиста в относително едноизмерната американска политическа действителност е доста трудно и определено не отразява пълнотата на неговите възгледи. Например Морийн Доуд е отявлен критик на президента Бил Клинтън, Кругман /икономист по професия/ поддържаше центристки възгледи, но впоследствие почна да критикува администрацията на Джордж У. Буш, а либертианско–консервативния колумист Уилям Сайфър насочи своите критики към Пейтриът Акт (Patriot Act).

Рикардо Пуглиси от Лондонското училище по Икономика (London School of Economics) представи изследване, което имаше за тема избора на колумисти на Ню Йорк Таймс за периода 1946 г. до 1994 г., което носи заглавието „Да бъдеш Ню Йорк Таймс: Политическото поведение на един вестник”. Неговите изводи са, че Таймс изразява пристрастия към Демократическата партия и има някои контролни функции. Например по време на предизборните кампании за президент, вестникът систематично отделя повече внимание на теми, които са типични за Демократическата партия – гражданските права, здравеопазване, синдикализъм, осигурителна система, но това става, според изследването, само когато действащия президент е републиканец.

Като допълнение може да се каже, че редакционната страница на Таймс не е подкрепяла официално претендент за президент от Републиканската партия от 1956 г. – Дуайт Д. Айзенхауер.

Прекалено консервативен

Обратно на горното, много ляво ориентирани читатели смятат, че статиите на Таймс посветени на външната политика са пристрастни към консервативната идеология. В книгата си Ноам Чомски „Изработването на съгласие: Ноам Чомски и медиите” твърди, че вестникът умишлено не е обърнал внимание на бруталната инвазия и окупация от страна на Индонезия на Източен Тимор и смята това за ясно доказателство за факта, че Таймс подкрепя дясно–консервативната идеология по отношение на международните събития.

Някои ляво ориентирани читатели смятат, че статиите на Таймс, посветени на икономическата политика обръщат повече внимание на проблемите на високата средна класа, отколкото на по–бедните слоеве на населението.

На трето място журналисти като Елизабет Бамълър (Elisabeth Bumiller) и Адъм Нагорни (Adam Nagourney) са обвинявани от ляво ориентирани читатели, че не отразяват политическите процеси в пълнота и може да се смята, че така облагодетелстват /може би несъзнателно/ десните движения.

Разлика между новини, коментари и реклами

На 25 ноември 2002 г. Таймс пуска статия на първа страница със заглавие „CBS остава мълчалива за отказа да се допуснат жени в голф–клуб в Аугуста”, която статия е част от поредица, която има за предмет политиката на голф–клуб в Аугуста, част от веригите турнири Мастерс; в нея се призовава за бойкот на събитието. Мнозина критици на Таймс смятат, че това е навлизане на субективното мнение на редакторите в място, в което трябва да се публикуват новини. Мики Каус, главен редактор, и Хоуел Рейнс са „на крачка от сливане на личното желание за реакция от определена институция с това то да стане новина”.

Таймс бива критикуван и за това, че е позволил на корпорацията Ексон-Мобайл (Exxon-Mobil Corporation) да отпечатва постоянна платена реклама оформена като статия в редакционната секция, но трябва да се посочи, че става дума за практика, която е обикновена за американските вестници.

Някои изследвания твърдят, че коментарите на колумистите и писмата до редактора всъщност са повод да се изрази острата редакционна позиция на вестника, с цел в редакционните статии, които обвързват вестника да се заеме една по умерена позиция по същия въпрос.

Вътрешен контрол на Таймс за пристрастност

През лятото на 2004 г. омбудсманът на Таймс – Даниел Окрънт (Daniel Okrent), пише становище, в което набеждава Таймс в пристрастия към левите идеи. В него той стига до извода, че отразяването от страна на Таймс на теми, като браковете между партньори от един пол и други събития в обществото, се прави от пристрастна лява гледна точка. Той добавя, че това пристрастие отразява космополитната природа на вестника, която е естествена поради това, че Таймс е местен за Ню Йорк Сити вестник - градът, който в най–голяма степен може да се счита за космополитен и урбанистичен.

Скорошни спорове и противоречия

През 2003 г. Таймс признава журналистическа измама, извършена за период от няколко години от журналиста на вестника Джейсън Блеър (Jayson Blair), което поставя под съмнение реномето и професионализма на вестника, въпреки, че Блеър веднага подава оставка. Поставени са въпроси за отношението на вестника към малцинствата , тъй като Блеър е афро–американец. Няколко висши мениджъри, сред които и шефът на редакционната колегия, подават оставка във връзка с инцидента.

На 26 май 2004 г. Таймс прави друго важно признание за свои журналистически си неуспехи, като признава, че поради публикуване на твърдения, които не са подкрепени с факти и така е спомогнал за изграждането на убеждение у публиката, че Ирак притежава значителни запаси от оръжия за масово поразяване. Макар и да не се споменава изрично в тази редакционна статия, голяма част от материалите са написани от журналистката Джуидт Милър.

В началото на месец юли 2005 г. тя предпочете да влезе в затвора, отколкото да издаде свой анонимен източник. По този начин тя продължи традицията на Таймс за защита на свободата на пресата и демонстрира истинска морална позиция. Тя ще остане в затвора до като тече разследването или докато се съгласи да свидетелства. Трябва да се подчертае, че присъдата е издадена не за написана статия, а за подозрението ,че Милър е водила разговори с високопоставено лице от администрацията на Джордж У. Буш и по този начин е научила, че Валери Палмър е сътрудник под прикритие на ЦРУ. „Г– жа Милър жертва своята свобода в името на една по – висша свобода – свободата на словото”, посочи Таймс в редакционна статия.

На 30 септември 2005 г. Джудит Милър е освободена от федералния затвор след получаването на изрично писмено разрешение от нейният източник - Луис Либи, началника на канцеларията на вицепрезидента на САЩ Дик Чейни да даде показания пред специалния разследващ прокурор по повод изтичането на информация от ЦРУ. На 10 ноември 2005 г. бе обявено в статия на вестника, че е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на договорните отношения между Таймс и г-жа Милър, като по този начин се слага край на нейната кариера във вестника, продължила 28 години.

Източници

  1. 2293
  2. 2115269-X // Посетен на 22 септември 2023 г.
  3. 2327701 // Посетен на 22 септември 2023 г.
  4. TO00189648 // Посетен на 22 септември 2023 г.
  5. WQXR e четено като "Дабъл Ю Кю еКс еР"

Външни препратки

Шаблон:Link GA