Вълшебната флейта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: la:Die Zauberflöte
к.
Ред 36: Ред 36:
{{опери на Моцарт}}
{{опери на Моцарт}}


[[Категория:Опери]]
[[Категория:Опери на В. А. Моцарт]]
[[Категория:Австрийска музика]]
[[Категория:Волфганг Амадеус Моцарт]]


[[an:A flauta machica]]
[[an:A flauta machica]]

Версия от 14:39, 15 юли 2012

За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).

Вълшебната флейта
КомпозиторВолфганг Амадеус Моцарт
ЛибретистЕмануел Шиканедер
Жанрзингшпил
Действия2
Премиера30 септември 1791, Фрайхаус театър
Действащи лица
Тамино - тенор

Папагено - баритон
Памина - сопран
Царицата на нощта - сопран (колоратурен)
Зарастро - бас
трите дами - две сопрани и един мецосопран
Моностатос - тенор
трите момчета - сопрани
двамата жреци - тенор и бас

Папагена - сопран
Вълшебната флейта в Общомедия
Изображение на Емануел Шиканедер като Папагено в операта „Вълшебната флейта“

Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.

Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата - на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Сцена от операта на Файф Опера през 2006 г.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.

Бележки

  1. Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).