Свежен

Свежен
Свежен 42.506415, 25.023452 Свежен
Общи данни
Население	206 души (15 март 2024 г.) 3,45 души/km²
Землище	59,985 km²
Надм. височина	752 m
Пощ. код	4304
Тел. код	031996
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	65526
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Брезово Калин Калапанков (БСП за България; 2023)
Свежен в Общомедия

Свежен е село в Южна България, в община Брезово, Област Пловдив. Село Свежен е разположено в Сърнена Средна гора. Намира се на 32 километра от Карлово и на 68 километра от Пловдив.

География

Село Свежен лежи на 720 м. над морското равнище.

Климат

В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже то лежи доста високо, в сравнение с околните села, затова то е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебелите снегове рядко падат и не траят дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъжделива, но не се забелязва, понеже почти се слива с зимата. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. В Свежен духат почти всички ветрове. Най-силно духат североизточния и северозападния, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър „горния“, понеже идва от горното течение на реката, а северозападният — „долния“ (от долното течение на реката), северният — „овчиларски“, понеже духа от с. Александрово (Окчулари) и южният — „кокалски“, от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.

История

Село Свежен

Селото е основано през 14 век. Смята се, че първите му заселници са избягалите от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 година се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен. Според някои източници от арабски „ханджар“-кама, нож. По време на турското робство е било център на Караджадагска нахия през 18-19 век. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център, Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство. Продължение на Търновската книжовна школа през робството е Аджарската книжовна школа. Още през 17 век в църквата „Св. Георги“ е имало голяма книжовна дейност, създават се много требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. През 1850 е създадено килийно училище, а през 1868 година първото българско селско читалище. На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър Асенов (1868 г.). Аджарци активно участват в Априлското въстание през 1876 година. Уличено в стари провинения към империята, селото е опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на Сюлейман паша. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже — аджарци, са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците с клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот. Могат да се видят тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.

През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира цяла школа за преписване, илюстриране и подвързване на ръкописи главно с църковно съдържание. Нейни представители са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.

Личности

• Христо Станчев Крусев (1870-1950), народен художник
• Владимир Серафимов (1860 — 1934), български военен деец, полковник
• Петко Цъклев (1863 — ?), български военен деец, генерал-майор
• Стойко Божков (1913 — ?), български литературовед, роден в Свежен
• Спас Георгиев Капелков (1901 — 2002), български юрист, преводач от френски и руски език, писател, роден в Свежен
• Димо Божиков — укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър.
• Даскал Марко Тодоров Божиков — виден общественик, читалищен деец, учител — убит на 26 юли 1944 г.

Културни и природни забележителности

язовир Свежен

От селото може да се посетят хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовир Свежен, язовир Домлян и други красиви местности.

В близост до селото се намира минерален извор с изградена чешма — „Невенкина чешма“.

Животински свят

В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълк, чакал, лисица, заек, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите — ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите — смок мишкар, усойница, пепелянка.

Кухня

Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой — според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта — фалшив заек по свеженски. Свеженски катък — ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2-3 дни на 10-15 градуса температура е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.