Жоржо Момчев

Георги (Жоржо) Момчев
български общественик и политик
Роден	1846 Търново, днес България
Починал	1903 Търново, България

Жоржо Кръстев Момчев е активен обществен деец от Търново, кмет на града.

Биография

Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846 г. Син е на Кръстьо Момчоолу - богат търговец, епитроп на храма Свети Никола и основен благодетел на класното училище към него при построяването му през 1846 г. Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант Стефан Карагьозов. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град Момчев продължава своето обучение в Париж.

В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на Народно читалище "Надежда" през 1869 г. През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с Васил Левски и става член на революционния комитет в града. Сближава се със Стефан Стамболов. Когато след залавянето му Левски е отведен за разпознаване в Търново, Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, обсъждали - по техни думи - акция за освобождаване на Апостола. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.”^{[източник?]}

В дните след избухване на Априлско въстание 1876 г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите. Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и Христо Караминков - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш." Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град.

След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на Любен Каравелов. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на Славянско благотворително дружество през лятото на 1877 г. Жоржо Момчев участва в Първото Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков, Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Участва като депутат и във Второто обикновено народно събрение от 20 януари 1880 г. в Търново. Бил е търновски кмет през 1880-1 и 1894-99 г.

Жоржо Момчев, като кмет на Търново, третият седнал от дясно на ляво, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Първият седнал от ляво на дясно е проф. Георги Бончев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а в дъното зад цветята - проф. Юринич

Източници

• Тодоров, Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г.
• Кюркчиев Николай, Бърнев Иван, "Епизоди от изграждането на новата Българска държава - 1879-1896", "Изток-запад", 2007, стр. 57
• "Бележити търновци", В.Т., 1981 г.
• Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 701-702
• Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 506
• Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 719