Сонет: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: xmf:სონეტი |
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: be:Санет |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
[[af:Sonnet]] |
[[af:Sonnet]] |
||
[[ar:سونيت]] |
[[ar:سونيت]] |
||
[[be:Санет]] |
|||
[[be-x-old:Санэт]] |
[[be-x-old:Санэт]] |
||
[[bn:চতুর্দশপদী]] |
[[bn:চতুর্দশপদী]] |
Версия от 06:21, 21 юли 2012
Сонет[1] е музикален термин, извлечен от провансалската дума sonet и италианската sonetto, и двете означаващи малка песен. През тринадесети век той е обозначавал поема от четиринадесет писани реда със стриктна рима и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история.
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския — александринът, а в италиански — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих.
Първият виден представител на сонета е Петрарка (1304 — 1374)- „Лаура“. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у Шекспир (abba, cdcd, efef, gg).
Източници
- ↑ „Речник на съвременните литературни термини“ — Роджър Фаулър, изд. Наука и изкуство — София, 1993