Куршум: Разлика между версии
м Робот Добавяне: la:Glans (arma) |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: sr:Метак |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
[[sl:Krogla (orožje)]] |
[[sl:Krogla (orožje)]] |
||
[[sn:Bara]] |
[[sn:Bara]] |
||
[[sr:Метак]] |
|||
[[sv:Kula (ammunition)]] |
[[sv:Kula (ammunition)]] |
||
[[th:กระสุน]] |
[[th:กระสุน]] |
Версия от 10:14, 3 август 2012
Куршум е поразяващият елемент на огнестрелно оръжие. Понякога грешно куршумите са наричани патрони, но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа взривно вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност.
Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес.
Първоначално създадените куршуми са оловно малко топче, което се изстрелва с помощта на прашка. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взрива. Взривното възпламеняване на барутния заряд създава газове с 3 000 и повече пъти по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост.
Много са факторите, които определят ефективността от поражението на куршума. Поразяващата сила на куршума се определя от масата и скоростта на движение при попадане в целта за поразяване. На практика тя е голяма, когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 - 250 m/s е смъртоносна.
От 1500-та до 1800- та година куршумите не се променят значително. Те остават сферични, като се мени само големината им.
Първите куршуми с форма на конус датират от 1823 година.