Кокалянски манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 44: Ред 44:


== Архитектура ==
== Архитектура ==
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и ученицитеси от Самоковската школа през 1896 г.
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на [[Железница (Област София)|Железница]], а църквата е изписана от [[Никола Образописов]] и учениците му от [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]] през 1896 г.


[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''.
[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''.

Версия от 07:56, 5 август 2012

Кокалянски манастир
„Свети Архангел Михаил“
Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“
Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“
Карта Местоположение в Кокаляне
ВидПравославен манастир
Местоположение Кокаляне, България
Тип на сградатаМанастир
Паметник на културата
Изграждане11 - 20 век
СъстояниеДействащ, мъжки
Кокалянски манастир
„Свети Архангел Михаил“
в Общомедия

Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български манастир, разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 м.н.в).

История

Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.

В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.

По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.

Архитектура

Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на Железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа през 1896 г.

Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" e част от Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни" и Крепостната черква-манастир "Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.

В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.

Източници

  • Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203-209.
  • Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25-26.
  • Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.