Боен състав на османската армия през Междусъюзническата война: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Османска империя using HotCat |
к. |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Сухопътните сили, с които [[Османска империя|Османската империя]] се намесва в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], възлизат на повече от 250 |
Сухопътните сили, с които [[Османска империя|Османската империя]] се намесва в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], възлизат на повече от 250 000 души. Към края на юни 1913 г. основната част от тях ([[Чаталджанска армия|Чаталджанската армия]]) е съсредоточена в района на [[Цариград]]. Около 35 000 души са дислоцирани на европейския бряг на [[Дарданели]]те.<ref>{{Харв|Филипов|1941|loc=165}}</ref> |
||
В състава на Чаталджанската армия, която трябва да настъпи по направлението [[Чаталджа]] — [[Люлебургас]] – [[Свиленград]]<ref name="ginchev115">{{Харв|Гинчев|1963|loc=115}}</ref>, влизат I, II, III, IV и X корпус – общо петнадесет пехотни дивизии плюс армейски резерв от четири пехотни дивизии. Втори корпус (3-та, 5-та и 12-та пехотна дивизия и 10-ти конен полк) формира централната група под командването на Хасан Изет паша. Лявото (южно) крило се състои от X (4-та и 31-ва пехотна и една редифска дивизия) и I корпус (2-ра и 28-ма пехотна и една [[редиф]]ска дивизия), командвани от [[Хуршид паша]]. От дясно (север) действат III (7-ма, 8-ма и 9-та пехотна дивизия, един конен полк) и IV сборен корпус (29-та пехотна и три редифски дивизии, един конен полк), командвани от [[Ахмед Абук паша]].<ref name="erick323">{{Харв|Erickson|2003|loc=323-324}}</ref> |
В състава на Чаталджанската армия, която трябва да настъпи по направлението [[Чаталджа]] — [[Люлебургас]] – [[Свиленград]]<ref name="ginchev115">{{Харв|Гинчев|1963|loc=115}}</ref>, влизат I, II, III, IV и X корпус – общо петнадесет пехотни дивизии плюс армейски резерв от четири пехотни дивизии. Втори корпус (3-та, 5-та и 12-та пехотна дивизия и 10-ти конен полк) формира централната група под командването на Хасан Изет паша. Лявото (южно) крило се състои от X (4-та и 31-ва пехотна и една редифска дивизия) и I корпус (2-ра и 28-ма пехотна и една [[редиф]]ска дивизия), командвани от [[Хуршид паша]]. От дясно (север) действат III (7-ма, 8-ма и 9-та пехотна дивизия, един конен полк) и IV сборен корпус (29-та пехотна и три редифски дивизии, един конен полк), командвани от [[Ахмед Абук паша]].<ref name="erick323">{{Харв|Erickson|2003|loc=323-324}}</ref> |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
[[Категория:Междусъюзническа война]] |
[[Категория:Междусъюзническа война]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Въоръжени сили на Османската империя|*]] |
||
Версия от 15:42, 5 август 2012
Сухопътните сили, с които Османската империя се намесва в Междусъюзническата война, възлизат на повече от 250 000 души. Към края на юни 1913 г. основната част от тях (Чаталджанската армия) е съсредоточена в района на Цариград. Около 35 000 души са дислоцирани на европейския бряг на Дарданелите.[1]
В състава на Чаталджанската армия, която трябва да настъпи по направлението Чаталджа — Люлебургас – Свиленград[2], влизат I, II, III, IV и X корпус – общо петнадесет пехотни дивизии плюс армейски резерв от четири пехотни дивизии. Втори корпус (3-та, 5-та и 12-та пехотна дивизия и 10-ти конен полк) формира централната група под командването на Хасан Изет паша. Лявото (южно) крило се състои от X (4-та и 31-ва пехотна и една редифска дивизия) и I корпус (2-ра и 28-ма пехотна и една редифска дивизия), командвани от Хуршид паша. От дясно (север) действат III (7-ма, 8-ма и 9-та пехотна дивизия, един конен полк) и IV сборен корпус (29-та пехотна и три редифски дивизии, един конен полк), командвани от Ахмед Абук паша.[3]
Галиполската (Булаирската) армия, в която влизат три корпуса (I сборен, II сборен и III сборен) под командването на Фахри паша[3], има задачата да настъпи към Одрин в две колони и ариергард през Узункьопрю.[2]
Източници
- Гинчев, Г. и др. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно Военно Издателство, 1963.
- Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941.
- Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912-1913. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 0275978885.
Бележки
- ↑ Филипов 1941, стр. 165
- ↑ а б Гинчев 1963, стр. 115
- ↑ а б Erickson 2003, стр. 323-324