Константин VI: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: el:Κωνσταντίνος ΣΤ´
м r2.6.5) (Робот Промяна: el:Κωνσταντίνος ΣΤ΄
Ред 71: Ред 71:
[[cs:Konstantin VI.]]
[[cs:Konstantin VI.]]
[[de:Konstantin VI. (Byzanz)]]
[[de:Konstantin VI. (Byzanz)]]
[[el:Κωνσταντίνος ΣΤ´]]
[[el:Κωνσταντίνος ΣΤ΄]]
[[en:Constantine VI]]
[[en:Constantine VI]]
[[es:Constantino VI]]
[[es:Constantino VI]]

Версия от 02:08, 6 август 2012

Константин VI
византийски император
Златна монета от съвместното управление на Константин VI и майка му Ирина
Управление776797
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
ДинастияИсаврийската династия
БащаЛъв IV Хазар
МайкаИрина Атинянката
БраковеМария Амнийска
Теодота
Константин VI в Общомедия

Константин VI (гръцки: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) (771797) е византийски император от 780 до 797 година. Син на Лъв IV Хазар и Ирина Атинянката, Константин VI е последният представител на Исаврийската династия. Понякога е наричан и Порфирогенет, (гр. Багренородни), понеже е роден след възкачването на баща му на трона, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е "роден в пурпур", което му дава законна привилегия да наследи властта.

Властване

Поради смъртта на баща му Лъв IV през 780 г., Константин VI наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на Византия е майка му, Ирина. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на арабите води до опустошаване на Мала Азия до Босфора. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. под председателството на император Константин VI и майка му Ирина се състои Никейският събор, който заклеймява иконоборската доктрина[1]. Това бележи официалното възвръщане на култа към иконите в православното християнство.

Самостоятелно управление

През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на своя шестнадесет годишен син. Императрицата-майка запазва титлата си, но е отстранена от управлението. Самостоятелното властване на Константин VI преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и при Маркели през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължи да плаща данък на кан Кардам. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.[2]

Константин VI (вдясно от кръста) председателства Втория Никейски събор.

Високомерен, безрасъден и неопитен, в резултат на военните неуспехи Константин VI си спечелва името на слаб пълководец и настройва срещу себе си повечето от своите бивши поддръжници. През 792-3 г., по подозрение в заговор за вземане на властта, императора наказва с ослепяване и заточение видният арменски военачалник Алексий Музалон и чичовците си - кесарят Никифор и четиримата му братя. Това води до избухването на бунт срещу императора сред арменските части в Мала Азия. През 795 г. Константин става още по-непопулярен поради развода с първата му съпруга Мария Амнийска. До края на властването си Константин VI губи обществена подкрепа.

През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от Ирина. По заповед на майка си сваленият император е ослепен[3] (в същата пурпурна стая на двореца където е бил роден) и умира няколко дни по-късно.

Семейство

От първия му брак с Мария Амнийска Константин VI има две дъщери: Ефросина, която по-късно се омъжва за император Михаил II (упр. 820-829 г.), и втора дъщеря Ирина.

През 795 г. императора предявява обвинение в прелюбодеяние и се развежда с Мария Амнийска, която е изпратена в манастир. Константин VI се жени за любовницата си Теодота, от която има двама сина: Лъв (7 октомври 796 - 1 май 797) и неизвестен син, роден след детронацията на Константин VI.

Бележки

  1. Мутафчиев (1995), II: 59-63
  2. Златарски (1970), I/1: 315-320 (26.11.2008)
  3. Мутафчиев (1995), II: 67

Източници

Външни препратки


Лъв IV Византийски император (780 – 797) Ирина Атинянката