Иконостас: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: be:Іканастас |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:92 Altaar in kerk Shipka.jpeg|мини|245п|дясно|Иконостас в [[Шипченски манастир|Шипченския манастир]]]] |
[[Картинка:92 Altaar in kerk Shipka.jpeg|мини|245п|дясно|Иконостас в [[Шипченски манастир|Шипченския манастир]]]] |
||
'''Иконостас''' (от гръцки „eikòn“, „образ“, и „stásis“, „място за стоене“) буквално означава „поставка за изображения“. Това обикновено е преграда между [[олтар]]а и кораба ([[наос]]а) в [[църква]]та, където са наредени [[икона|икони]]. Може да бъде и най-обикновен пюпитър, върху който има икона. |
'''Иконостас''' (от гръцки „eikòn“, „образ“, и „stásis“, „място за стоене“) буквално означава „поставка за изображения“. Това обикновено е преграда между [[олтар]]а и кораба ([[наос]]а) в [[църква]]та, където са наредени [[икона|икони]]. Може да бъде и най-обикновен пюпитър, върху който има икона. |
||
Първоначално иконостасът не е прикривал олтара изцяло, а е бил ниска преграда. Той започва да прикрива олтара едва след X век. Цялото пространство на храма е свещено и изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът и като такова той се отделя и става невидим за очите на миряните. Според тълкуването на |
Първоначално иконостасът не е прикривал олтара изцяло, а е бил ниска преграда. Той започва да прикрива олтара едва след X век. Цялото пространство на храма е свещено и изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът и като такова той се отделя и става невидим за очите на миряните. Според тълкуването на Свети [[Симеон Солунски]] от антропологична гледна точка олтарът символизира душата, наосът тялото, а иконостасът разделя двете части от храма и прави едната видима, а другата невидима за човешкия поглед, както е в действителност. От космологична гледна точка иконостасът разделя земята и небето, тъй като храмът символизира света. В този смисъл иконостасът е преграда между видимото и невидимото, а светците по него са посредниците към това невидимо, тъй като те са връзка между двата свята. |
||
Иконостасът има два малки входа отляво и отдясно и един голям, централен, които играят важна роля при изпълнението на Литургията. Иконите, нарисувани върху него, обикновено са в един и същи ред във всички православни храмове. На централните олтарни двери се изобразява Благовещението. Отдясно на централните двери стои Иисус Христос. Следващата икона отдясно на иконостаса, но отляво на Иисус е [[Йоан Кръстител|св. Иоан Кръстител]]. Отляво на централните двери се изобразява [[Дева Мария]], а след нея от лявата страна, но отдясно на Девата - патронът на храма. Разположението и избора на останалите икони при по-големите иконостаси е по-свободно. Иконостасът завършва с кръст, под който обикновено има череп. Кръстът в горната му част съдържа два интерпретативни пласта - на буквално ниво той изобразява хълма [[Голгота]] с разпнатия Христос, а символично - небето. |
Иконостасът има два малки входа отляво и отдясно и един голям, централен, които играят важна роля при изпълнението на Литургията. Иконите, нарисувани върху него, обикновено са в един и същи ред във всички православни храмове. На централните олтарни двери се изобразява Благовещението. Отдясно на централните двери стои Иисус Христос. Следващата икона отдясно на иконостаса, но отляво на Иисус е [[Йоан Кръстител|св. Иоан Кръстител]]. Отляво на централните двери се изобразява [[Дева Мария]], а след нея от лявата страна, но отдясно на Девата - патронът на храма. Разположението и избора на останалите икони при по-големите иконостаси е по-свободно. Иконостасът завършва с кръст, под който обикновено има череп. Кръстът в горната му част съдържа два интерпретативни пласта - на буквално ниво той изобразява хълма [[Голгота]] с разпнатия Христос, а символично - небето. |
Версия от 16:44, 9 август 2012
Иконостас (от гръцки „eikòn“, „образ“, и „stásis“, „място за стоене“) буквално означава „поставка за изображения“. Това обикновено е преграда между олтара и кораба (наоса) в църквата, където са наредени икони. Може да бъде и най-обикновен пюпитър, върху който има икона. Първоначално иконостасът не е прикривал олтара изцяло, а е бил ниска преграда. Той започва да прикрива олтара едва след X век. Цялото пространство на храма е свещено и изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът и като такова той се отделя и става невидим за очите на миряните. Според тълкуването на Свети Симеон Солунски от антропологична гледна точка олтарът символизира душата, наосът тялото, а иконостасът разделя двете части от храма и прави едната видима, а другата невидима за човешкия поглед, както е в действителност. От космологична гледна точка иконостасът разделя земята и небето, тъй като храмът символизира света. В този смисъл иконостасът е преграда между видимото и невидимото, а светците по него са посредниците към това невидимо, тъй като те са връзка между двата свята.
Иконостасът има два малки входа отляво и отдясно и един голям, централен, които играят важна роля при изпълнението на Литургията. Иконите, нарисувани върху него, обикновено са в един и същи ред във всички православни храмове. На централните олтарни двери се изобразява Благовещението. Отдясно на централните двери стои Иисус Христос. Следващата икона отдясно на иконостаса, но отляво на Иисус е св. Иоан Кръстител. Отляво на централните двери се изобразява Дева Мария, а след нея от лявата страна, но отдясно на Девата - патронът на храма. Разположението и избора на останалите икони при по-големите иконостаси е по-свободно. Иконостасът завършва с кръст, под който обикновено има череп. Кръстът в горната му част съдържа два интерпретативни пласта - на буквално ниво той изобразява хълма Голгота с разпнатия Христос, а символично - небето.
Външни препратки
- Маргарита Коева, Българският православен иконостас. Виж: www.pravoslavieto.com
- Иконостасът, Павел Флоренски
Вж. Флоренски. Иконостас. София, 1995. И. "Лик".