Никола Станчев: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
'''Никола Станчев Николов (бай Кольо)''' е [[България|български]] [[борба|борец]] и първият българин, спечелил [[Олимпийски игри|олимпийска]] титла в историята на българския спорт. |
'''Никола Станчев Николов (бай Кольо)''' е [[България|български]] [[борба|борец]] и първият българин, спечелил [[Олимпийски игри|олимпийска]] титла в историята на българския спорт. |
||
==Биография== |
|||
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в с. Твърдица, Бургаско. Състезател по борба в свободния и класическия стил. |
|||
Спортната си кариера започва зашеметяващо като на [[Летни олимпийски игри 1956|летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г.]] става олимпийски шампион по [[свободна борба]] в категория до 79 кг. Побеждава Георгий Схиртладзе (СССР). Губи от Кацурамото (Япония). Събира 5 наказателни точки и трябва да побеждава само с туш съперниците си. Печели с туш срещу Щер (Германия) и Линдбланд (Швеция), а на финала отново с туш срещу Ходж (САЩ). |
|||
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в с. Твърдица, Бургаско. Състезател по борба в свободния и класическия стил. Спортната си кариера започва зашеметяващо ката през [[1956]] г. става олимпийски шампион по [[свободна борба]] в категория до 79 кг. Той е първият олимпийски шампион на България. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил. |
|||
Той е първият олимпийски шампион на България и светът изслува за пръв път българския химн на олимпийски игри. Златният медал му връчва председателя на [[БОК]] генерал-полковник [[Владимир Стойчев]]. |
|||
Печели сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул (1956). Балкански шампион през в Истанбул (1956). През кариерата си е 11 пъти шампион на България, 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил. |
|||
Въпреки славата и успехите на тепиха, животът на Никола Станчев след прекратяване на спортната кариера не е лек. Работи като треньор. Живее със скромна пенсия от 1990 г. Подпомаган е от известни български борци и треньори. |
|||
Удостоен е със званието почетен гражданин на София. В бургаски комплекс „Меден рудник“ спортна зала е наименувана „Никола Станчев“. Треньора [[Райко Петров]] го нарича „[[Юрий Гагарин|Ггарин]] на българския спорт“, а за колегата и приятеля му [[Боян Радев]] „Патриарх на големия български спорт“.<ref>http://mail.duma.bg/duma/node/23540</ref> |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
| ⚫ | |||
{{българи-мъниче}} |
|||
{{СОРТКАТ:Станчев, Никола}} |
{{СОРТКАТ:Станчев, Никола}} |
||
[[Категория:Български борци]] |
[[Категория:Български борци]] |
||
| Ред 29: | Ред 39: | ||
[[nl:Nikola Stantsjev]] |
[[nl:Nikola Stantsjev]] |
||
[[pl:Nikoła Stanczew]] |
[[pl:Nikoła Stanczew]] |
||
| ⚫ | |||
Версия от 10:07, 14 август 2012
| Никола Станчев | |
| български борец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Мелбърн 1956 | борба свободен стил |
Никола Станчев Николов (бай Кольо) е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.
Биография
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в с. Твърдица, Бургаско. Състезател по борба в свободния и класическия стил.
Спортната си кариера започва зашеметяващо като на летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г. става олимпийски шампион по свободна борба в категория до 79 кг. Побеждава Георгий Схиртладзе (СССР). Губи от Кацурамото (Япония). Събира 5 наказателни точки и трябва да побеждава само с туш съперниците си. Печели с туш срещу Щер (Германия) и Линдбланд (Швеция), а на финала отново с туш срещу Ходж (САЩ).
Той е първият олимпийски шампион на България и светът изслува за пръв път българския химн на олимпийски игри. Златният медал му връчва председателя на БОК генерал-полковник Владимир Стойчев.
Печели сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул (1956). Балкански шампион през в Истанбул (1956). През кариерата си е 11 пъти шампион на България, 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.
Въпреки славата и успехите на тепиха, животът на Никола Станчев след прекратяване на спортната кариера не е лек. Работи като треньор. Живее със скромна пенсия от 1990 г. Подпомаган е от известни български борци и треньори.
Удостоен е със званието почетен гражданин на София. В бургаски комплекс „Меден рудник“ спортна зала е наименувана „Никола Станчев“. Треньора Райко Петров го нарича „Ггарин на българския спорт“, а за колегата и приятеля му Боян Радев „Патриарх на големия български спорт“.[1]
Източници
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
