Световна здравна организация: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ky:Бүткүл дүйнөлүк саламаттык сактоо уюму, or:ବିଶ୍ଵ ସ୍ଵାସ୍ଥ୍ୟ ସଂଗଠନ |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ki:WHO |
||
Ред 152: | Ред 152: | ||
[[ja:世界保健機関]] |
[[ja:世界保健機関]] |
||
[[jv:WHO]] |
[[jv:WHO]] |
||
[[ki:WHO]] |
|||
[[kk:Дүниежүзілік денсаулық сақтау ұйымы]] |
[[kk:Дүниежүзілік денсаулық сақтау ұйымы]] |
||
[[kl:WHO]] |
[[kl:WHO]] |
Версия от 11:46, 15 август 2012
Световната здравна огранизация (СЗО, Шаблон:Lang-fr) е специализирана агенция на Организацията на обединените нации (ООН), която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. Учредена е на 7 април 1948 г., с централа в Женева, Швейцария и наследява мандата и ресурсите на Здравната организация, която е агенция на Обществото на народите (ОН).
Целите на СЗО са постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. Здраве, според дефиницията дадена в конституцията на СЗО, означава не просто липса на болести и недъзи, а цялостно физическо, психическо и социално благосъстояние.
Предистория
Идеята за установяване на международен орган, който да следи за проблемите на общественото здраве се заражда с формирането на законите на международното право в края на 19ти и началото на 20ти век. На 9 декември 1907 г. в Рим е сключена конвенция за създаване на Международната организация на здравеопазването от правителствата на Обединеното кралство, Белгия, Бразилия, Испания, Съединените американски щати, Франция, Италия, Холандия, Португалия, Русия, Швейцария и Египет.[1] Тази организация се състои от представители на подписалите страни.
Учредяване и история
СЗО е създадена през 1946 г. в Ню Йорк и се счита за учредена на 7 април 1948 г., с център в Женева, Швейцария, когато влиза в действие нейният устав. Същата дата е обявена за Международен ден на здравето през 1950 г. България членува в СЗО от 1948 г.
Мисия
Като координатор на международното сътрудничество в областта на здравеопазването СЗО изпълнява програми за:
- подобряване на здравните услуги,
- премахване на острите заразни заболявания,
- опазване на околната среда,
- укрепване на професионалното сдружаване,
- стимулиране на научните изследвания,
- оказване помощ в откриването на нови храни и лекарства.
- работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация. в центъра на интереса ѝ е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето.
Основната дейност на СЗО е борбата с болести, най-вече ключови инфекциозни болести, и подобряването на общото здравословно състояние на народите по света. СЗО също координира международните усилия за контрол на огнища на инфекциозни заболявания като ТОРС, малария, туберкулоза, свински грип и СПИН. За борба с тях са създадени програми за разработване и разпространение на ваксини.
След няколко години борба с едрата шарка СЗО обявява през 1979 г., че болестта е изкоренена - първата болест в историята напълно елиминирана чрез човешки планувани действия. СЗО е близо до успешното създаването на ваксини срещу малария и шистосомиаза, и планира да изкорени детския паралич в следващите няколко години.
Структура
Членове на СЗО са 191 от държавите членки на ООН, островите Кук и Ниуе.
Недържавните територии на държавите-членки на ООН, могат да се присъединят като асоциирани членове (с пълна информация, но ограничено участие и право на глас), ако са одобрени посредством гласуване на асамблеята. Пуерто Рико и Токелау са асоциирани членове.[2]
Следните държави и образувания получиха статут на наблюдатели: Палестина[3] (наблюдател в ООН), Светия престол[4] (наблюдател в ООН), Орден на Малта[4] (наблюдател в ООН) и Китайско Тайпе[5] (наблюдател в ООН).
Държавите, които не са членове на СЗО са Лихтенщайн и останалите държави с ограничено дипломатическо признание.
Държавите-члени на СЗО назначават делегации за Световната здравна асамблея, които представляват върховен орган за вземане на решения на СЗО. Всички държави-членки на ООН имат право на членство в СЗО и съгласно уеб сайта на СЗО „Други държави могат да бъдат признати за членове, когато кандидатурите им са одобрени чрез гласуване с обикновено мнозинство на Световната здравна асамблея.“
Срещите на асамблеята на СЗО обикновено се провеждат през месец май, всяка година. В допълнение към назначаването на генералния директор на всеки пет години, Асамблеята разглежда финансовата политика на Организацията и преглежда и одобрява предложения програмен бюджет. Събранието избира за 3 години 34 членове на изпълнителния съвет, технически квалифицирани в областта на здравеопазването. Основните функции на съвета са изпълнение на решенията и политиката на Асамблеята, да я съветват, и да улесняват работата ѝ като цяло.
Световната здравна организация се финансира от вноски на страните-членки и дарители. През последните години, работата на СЗО включва разширяване на сътрудничеството с външни организации; в момента има около 80 партньорства („служебните отношения“ и „работни отношения“)[4], с неправителствени организации и фармацевтичната промишленост, както и с фондации, като например фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, както и фондация Рокфелер. Доброволни дарения към СЗО от националните и местни управления, фондации и неправителствени организации, други организации на ООН, така и в частния сектор, в момента надвишават тези на определените вноски (такси) от 193-те държави членки.[6]PDF (30.1 KB)
В допълнение към държавите-наблюдатели и организациите изброени по-горе, организациите-наблюдатели на ООН ICRC и IFRCRCS са влезли в „служебните отношения“ със Световната здравна организация и са поканени като наблюдатели. В Световната здравна асамблея те са редом с други неправителствени организации.[4]
Регионални бюра
- Регионално бюро за Африка (AFRO)I, с център в Бразавил, Република Конго. AFRO включва по-голямата част от Африка, с изключенуие на Египет, Судан, Тунис, Либия, Сомалия и Мароко, които са част от EMRO.[7]
- Регионално бюро за Европа (EURO), с център в Копенхаген, Дания.
- Регионално бюро за Югоизточна Азия(SEARO), с център в Делхи, Индия. Северна Корея се обслужва от SEARO.
- Регионално бюро за Източното Средиземноморие (EMRO), с център в Кайро, Египет. EMRO включва страните от Африка, и по-специално в Магреб, които не са включени в AFRO, както и страните от Близкия изток, с изключение на Израел. Пакистан се обслужва от EMRO.
- Регионално бюро за западния Тихи океан (WPRO), с център в Манила, Филипини. WPRO обхваща всички азиатски страни, които не обслужват от SEARO и EMRO, и всички страни в Океания. Южна Корея се обслужва от WPRO.
- Регионално бюро за Северна и Южна Америка (AMRO), с център в Вашингтон, САЩ. По-известно е като Панамериканска здравна организация (ПЗО). Тъй като тя предхожда създаването на СЗО, ПЗО е далеч от най-автономния от всички 6 регионални бюра.
Посланици на добра воля на СЗО
- Лия Кебеде, фотомодел, Етиопия
- Йохеи Сасакава, председател на Nippon Foundation, Япония
- Силви Вартан, поп-певица, Франция
- Виенският филхармоничен оркестър, Австрия
Източници
- ↑ Текст на конвенцията
- ↑ Appendix 1, Members of the World Health Organization (at 31 May 2009) // World Health Organization. Посетен на 18 November 2010.
- ↑ WHO Palestine status
- ↑ а б в г World Health Organization By Gian Luca Burci, Claude-Henri Vignes
- ↑ Taiwan Today, Taiwan delegation to participate in WHA: „The 15-member delegation will participate in the WHA as an observer under the name «Chinese Taipei.»“
- ↑ http://ftp.who.int/gb/pdf_files/EB105/ee17a1.pdf
- ↑ Ahmad S. Teebi, Genetic Disorders Among Arab Populations, (Springer: 2010), p.69.