Скептицизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
[[Категория:Психологически нагласи]]
[[Категория:Психологически нагласи]]
[[Категория:Философски течения]]
[[Категория:Философски течения]]

{{философия-мъниче}}
{{философия-мъниче}}
{{Портал Психология}}
{{Психология-мъниче}}
{{Психология-мъниче}}



Версия от 14:29, 18 август 2012

Скептицизъм е всяко отношение на съмнение спрямо дадено знание, факти или мнения/вярвания, които се представят като факти;[1] както и към твърдения, които се приемат за даденост.[2]

Философският скептицизъм е цялостен подход, изискващ информацията от всякакъв вид да бъде добре подкрепена от доказателства.[3] Последователите на пиронизма, например, препоръчват въобще въздържането от даването на оценки, тъй като отричат възможността да се познае истината.[4] Някои философи скептици поставят под съмнение дори собствените си сетива.[5] Религиозният скептицизъм, от друга страна, е „съмнението относно основни религиозни принципи (като безсмъртието, провидението и откровението)“.[6] Повечето учени са емпирични скептици, които признават възможността за познание, основано на доказателства, но поддържат, че нови доказателства винаги могат да доведат до преосмислянето на предишни заключения.

Философичен Скептицизъм

Скептицизмът е течение във философията, отнасящо се критично към истинността на знанието и усещанията, както и към самата възможност за абсолютно вярно познание.

В Древна Гърция скептиците критикуват стоицизма, обвинявайки го в догматизъм и извеждане от недоказани предпоставки. Най-известните представители на античния скептицизъм са Пирон от Елида, Аркесилай, Карнеад и Секст Емпирик.

Скептицизъм в Науката

Научният скептицизъм или така наречения рационален скептицизъм е епистемологическа позиция, при която се поставят под съмнение твърдения с липсата на емпирична основа и непотвърдими доказателсва. Научният скептицизъм е различен от философичния, който оспорва правото ни да претендираме знания спрямо света и природата. Научният скептицизъм използва критичното мислене и се опитва да опонира твърдения, при които липсват доказателства.

Характеристика

Като научните, научния скептик се стреми да оцени твърдения базирани върху удостоверимост и фалсифицируемост.

Бележки

  1. Вж. R. H. Popkin, The History of Skepticism from Erasmus to Descartes (rev. ed. 1968); C. L. Stough, Greek Skepticism (1969); M. Burnyeat, ed., The Skeptical Tradition (1983); B. Stroud, The Significance of Philosophical Skepticism (1984). Encyclopedia2.thefreedictionary.com
  2. „Като скептични обичайно се класифицират тези философски възгледи, които поощряват някаква степен на съмнения относно твърдения, които иначе се приемат за даденост“. URM.edu
  3. skepticism в The Skeptic's Dictionary
  4. Пиронизъм в Кратък философски речник.
  5. „...спорно като две от най-влиятелни форми на скептицизма се сочат радикалния епистемологичен скептицизъм на класическите пиронисти и картезианската форма на радикалния епистемологичен скептицизъм.“ UTM.edu
  6. Merriam–Webster

Шаблон:Философия-мъниче Шаблон:Психология-мъниче