Скептицизъм: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Категория:Психологически нагласи]] |
[[Категория:Психологически нагласи]] |
||
[[Категория:Философски течения]] |
[[Категория:Философски течения]] |
||
{{философия-мъниче}} |
{{философия-мъниче}} |
||
{{Портал Психология}} |
|||
{{Психология-мъниче}} |
{{Психология-мъниче}} |
||
Версия от 14:29, 18 август 2012
Скептицизъм е всяко отношение на съмнение спрямо дадено знание, факти или мнения/вярвания, които се представят като факти;[1] както и към твърдения, които се приемат за даденост.[2]
Философският скептицизъм е цялостен подход, изискващ информацията от всякакъв вид да бъде добре подкрепена от доказателства.[3] Последователите на пиронизма, например, препоръчват въобще въздържането от даването на оценки, тъй като отричат възможността да се познае истината.[4] Някои философи скептици поставят под съмнение дори собствените си сетива.[5] Религиозният скептицизъм, от друга страна, е „съмнението относно основни религиозни принципи (като безсмъртието, провидението и откровението)“.[6] Повечето учени са емпирични скептици, които признават възможността за познание, основано на доказателства, но поддържат, че нови доказателства винаги могат да доведат до преосмислянето на предишни заключения.
Философичен Скептицизъм
Скептицизмът е течение във философията, отнасящо се критично към истинността на знанието и усещанията, както и към самата възможност за абсолютно вярно познание.
В Древна Гърция скептиците критикуват стоицизма, обвинявайки го в догматизъм и извеждане от недоказани предпоставки. Най-известните представители на античния скептицизъм са Пирон от Елида, Аркесилай, Карнеад и Секст Емпирик.
Скептицизъм в Науката
Научният скептицизъм или така наречения рационален скептицизъм е епистемологическа позиция, при която се поставят под съмнение твърдения с липсата на емпирична основа и непотвърдими доказателсва. Научният скептицизъм е различен от философичния, който оспорва правото ни да претендираме знания спрямо света и природата. Научният скептицизъм използва критичното мислене и се опитва да опонира твърдения, при които липсват доказателства.
Характеристика
Като научните, научния скептик се стреми да оцени твърдения базирани върху удостоверимост и фалсифицируемост.
Бележки
- ↑ Вж. R. H. Popkin, The History of Skepticism from Erasmus to Descartes (rev. ed. 1968); C. L. Stough, Greek Skepticism (1969); M. Burnyeat, ed., The Skeptical Tradition (1983); B. Stroud, The Significance of Philosophical Skepticism (1984). Encyclopedia2.thefreedictionary.com
- ↑ „Като скептични обичайно се класифицират тези философски възгледи, които поощряват някаква степен на съмнения относно твърдения, които иначе се приемат за даденост“. URM.edu
- ↑ skepticism в The Skeptic's Dictionary
- ↑ Пиронизъм в Кратък философски речник.
- ↑ „...спорно като две от най-влиятелни форми на скептицизма се сочат радикалния епистемологичен скептицизъм на класическите пиронисти и картезианската форма на радикалния епистемологичен скептицизъм.“ UTM.edu
- ↑ Merriam–Webster