Пуританство

Пуританството (англ.: Puritanism) е религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 век, възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти“ от остатъците на католицизма англиканството, както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика.

Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията по подобие на калвинизма в Западна Европа, но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на Елизабет I (през 1559 г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата, по подобие на Ватикана.

Пуританството става идеологическа основа на Английската революция и води до разцепление между Парламента и краля и гражданска война.

История

Реформацията в Англия е дело на краля и поради това англиканската църква съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавната институция. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга.

Движението на пуританите обединява онези, които остават недоволни от незавършената Реформация в Англия. Терминът е производен от латинското purus - чист, с което се изразява основната цел на движението: чиста църква, освободена от помпозни атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна проповед и независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселието, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и демонстрират негативно отношение към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.

Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят Елизабет в нейните реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет има негативно отношение към пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресивни мерки. Само след две-три десетилетия пуританското религиозно движение се обособява като самостоятелно, става популярно и обхваща различни слоеве на обществото, и се появяват две течения - презвитериани и индепенденти. През 70-те години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на презвитерианството, възприето в Шотландия, като отхвърлят формата на провеждане на литургията и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач (презвитер) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.

Индепендентите са по-крайно течение на пуританството. Те отдават по-голямо значение на проповедта, а не на тайнствата като причастие и кръщение. Те също са против съществуването на църковна организация и за пълна независимост на отделните църковни общини, като презвитерите трябва да се избират само за година. Всеки вярващ според тях има право на проповед, ако има вдъхновение и подходящ повод.

Така още при династията на Тюдорите английското общество не е единно в религиозно отношение. С ограничаването на католицизма пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на краля. През 1603 г., шотландският крал Джеймс I става крал и на Англия и слага начало на династията на Стюартите. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел като налага така наречената Библия на крал Джеймс. По това време пуританите обаче почитат най-вече Женевската библия, която е антимонархическа. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на Английската революция и води до разцеплението между Парламента и краля.

Вследствие на гоненията много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. По този начин пуританите са в основата на създаването на САШ, тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през 1629 – 1630 г. фактически започва английското колонизиране на Северна Америка. До 1640 г. в Америка се установяват още 16 000 пуритани бежанци и преселници от Англия.

Пуританска доктрина

Английското пуританство е разновидност на калвинизма, който завладява Западна Европа през късното Средновековие. Пуританите възприемат калвинистките идеи и най-вече предопределението на всеки човек за спасение или гибел. Според пуританската доктрина съдбата на всеки е предопределена, но тъй като никой не знае за какво точно, всеки който се надява на спасение би трябвало с целия си живот и всичките си действия да направи така, че да заслужи спасение. Успехът на избраното жизнено поприще според тях е свидетелство за предопределено спасение. Така пуританската доктрина насърчава трудолюбието, спестовността и строгия морал.

Главни постулати на пуританите

• Абсолютно върховенство на божиите дела над светските. В това отношение пуританството изисква пълна морална чистота в поведението, в съответствие със Светото писание. Пуританството препоръчва суров начин на живот, без развлечения (в т.ч. алкохол, посещение на театър и др.) и охолство.
• Индивидуален прочит и изследване на Светото писание.
• Образоване на масите (за да са в състояние да четат и разбират Светото писание).
• Всеки вярващ да може да стане и свещеник.
• Простота на литургията.
• Връщане на светия ден от неделя на събота (така, както е в Светото писание).
• Отричане на разгърнатата и тежка йерархия в църквата и на едноличната власт в нея.