Плагиатство: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: af:Plagiaat |
Pepitsonev (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
В повечето страни, плагиатството се наказва според наказателните им закони. В България според сега действащият наказателен кодекс по Чл. 173 ал. 1 плагиатството, издаването или използването под свое име или псевдоним на чуждо произведение на науката, |
В повечето страни, плагиатството се наказва според наказателните им закони. В България според сега действащият наказателен кодекс по Чл. 173 ал. 1 плагиатството, издаването или използването под свое име или псевдоним на чуждо произведение на науката, |
||
литературата и изкуството или значителна част от такова произведение се обявява за престъпление<ref>[http://1000stipendii.org/page/80 НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2010, том 49, серия 7]</ref>. |
литературата и изкуството или значителна част от такова произведение се обявява за престъпление<ref>[http://1000stipendii.org/page/80 НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2010, том 49, серия 7]</ref>. |
||
Един уникален пример за плагиатство е издадената през 2010 в Анкара книга "Българска литература (от Освобождението до Първата световна война)" ISBN: 978-605-89819-2-8 на преподавателя в Тракийския университет в Одрин, Турция - Ибрахим Мурат Чакмакчъ, който е и ръководител на катедрата по български език в същия университет. Тази книга е точно копие на издадената през 2003 година в Румъния книга на доц. д-р Роман Хаджикосев - преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград - "История на българската литература (1878-1918)" ISBN: 973-575-793-1. Този случай на плагиатство е отразен и в турската преса.<ref> |
|||
[http://www.hudutgazetesi.com/haber/6549/intihal-skandali.html в."ХУДУТ", Одрин, Турция, 30 април 2012]</ref>. |
|||
<ref> |
|||
[http://www.plagiarism-turkey.com Сайт, посветен изцяло на "СЛУЧАЯ ЧАКМАКЧЪ"]</ref>. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 13:52, 22 август 2012
Плагиатство е претенцията за авторство на произведение, което в действителност е създадено от някой друг. Макар не винаги да е свързано с нарушаване на авторско право, плагиатството обикновено се смята за осъдително. От латински понятието "плагиатство" означава претенцията за авторство на статии, произведения, книги и др. които в действителност са създадени вече от някой друг. Така плагиатът публикува чужда творба или част от нея под свое име. По този начин, той започва да придобива лични, незаслужени облаги от това. В повечето страни, плагиатството се наказва според наказателните им закони. В България според сега действащият наказателен кодекс по Чл. 173 ал. 1 плагиатството, издаването или използването под свое име или псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата и изкуството или значителна част от такова произведение се обявява за престъпление[1].
Един уникален пример за плагиатство е издадената през 2010 в Анкара книга "Българска литература (от Освобождението до Първата световна война)" ISBN: 978-605-89819-2-8 на преподавателя в Тракийския университет в Одрин, Турция - Ибрахим Мурат Чакмакчъ, който е и ръководител на катедрата по български език в същия университет. Тази книга е точно копие на издадената през 2003 година в Румъния книга на доц. д-р Роман Хаджикосев - преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград - "История на българската литература (1878-1918)" ISBN: 973-575-793-1. Този случай на плагиатство е отразен и в турската преса.[2]. [3].