Франсоа-Доминик Тусен Лувертюр

Тусен Лувертюр Toussaint Louverture
хаитянски военачалник
Роден	1743 Бреда, Хаити
Починал	7 април 1803 Фор дьо Жу, Франция
Религия	Католическа църква
Партия	Якобинци
Семейство
Подпис
Тусен Лувертюр в Общомедия

Франсоа Доминик Тусен Лувертюр (на френски François-Dominique Toussaint L'Ouverture) е водач на Хаитянското въстание от 1791 г. и основна фигура в последвалите борби.

Твърди се^{[кой го твърди?]}, че Тусен произлиза от западноафриканското племе арада. Баща му Гау Гину е роб, докаран в Хаити и продаден на граф дьо Бреда. Тусен е неговият най-голям син, а датата на раждането му е 20 май или 1 ноември (Ден на Вси светии, откъдето е името му Toussaint). Той приема фамилното име Бреда от своя собственик. Дьо Бреда е сравнително хуманен и окуражава Тусен да се научи да чете. Още преди военната си кариера той е вече известен ездач и билкар. Жени се за жена на име Сюзан и двамата имат син Пласид.

Макар че, докато е жив, това не е широко известно, по време на робското въстание, което оглавява, той всъщност е свободен човек. Освободен е от робство на 33-годишна възраст и според колониалните регистри държи под наем около 150 дка с 13 роби, отглеждащи кафе. По време на наемането на тази земя той все още не може да се подписва, но в началото на въстанието вече може да пише.

Френската революция от 1789 г. оказва силно въздействие на острова. Вдъхновени от новата философия на Просвещението, французите обявяват Декларацията за правата на човека и гражданина, обхващаща всички свободни хора. Когато обещаните права и свободи са оттеглени под натиска на плантаторите, това предизвиква масови бунтове на роби.

Тусен не взима участие в кампанията на Венсан Ож - богат свободен чернокож, който се опитва да издейства избирателни права за тази група. Ож е разгромен през октомври 1790 г. За сметка на това Тусен става помощник на Жорж Биасу по време на бунта през август 1791 г. Въстанието се разраства бързо и армията на чернокожите постига изненадващи успехи срещу изтощените от болести и зле командвани европейски войски. През 1793 г. Тусен за кратко се съюзява с испанците и получава прякора Лувертюр, който приема за свое фамилно име. По-късно през същата година британците окупират по-голямата част от крайбрежните селища на Хаити, включително днешната столица Порт о Пренс.

През 1793 г. Леже Фелисит Сонтонакс и Етиен Полверел - представители на френското революционно правителство в Париж, предлагат свобода на робите, които се присъединят към тях във войната срещу белите контрареволюционни сили и чуждите нашественици. На 4 февруари 1794 г. тези заповеди за еманципация са ратифицирани от якобинското законодателно събрание в Париж, което забранява робството във всички територии на Френската република. В началото на май 1794 г. Тусен изоставя испанците и се присъединява към френската армия, заедно с хиляди чернокожи войници. При засилващия се авторитет на Тусен тази френска армия от негри, мулати и бели отблъсква британските и испански сили. След като армията на Тусен печели 7 битки за 1 седмица през януари 1798 г., британците се изтеглят от Хаити.

През 1799 г. той навлиза в южния полуостров на страната и нанася поражение на мулатския генерал Андре Риго - негов най-голям съперник за властта в колонията. Испанците са победени през 1800 г. Тусен съставя комитет, който да напише конституция на колонията, която влиза в сила през 1801 г.

Когато Наполеон идва на власт във Франция, той започва да си сътрудничи с колонистите, за да превърне отново карибските територии на Франция в печеливши плантаторски колонии. Отричайки, че се опитва да върне робството, Шарл Льоклерк, зет на Наполеон, се опитва да възстанови френския контрол в Хаити през 1802 г. Тусен е поканен на преговори, но е заловен и изпратен във Франция, където умира в плен през следващата година.

Външни препратки

• Автобиография и биография от Дж.Р.Биърд, 1863 (на английски)
• Тусен в курс по история на Хаити но Боб Корбът (на английски)