Ново Паничарево: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: de:Nowo Panitscharewo |
|||
Ред 48: | Ред 48: | ||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
[[de:Nowo Panitscharewo]] |
|||
[[ru:Ново-Паничарево]] |
[[ru:Ново-Паничарево]] |
Версия от 16:23, 26 август 2012
Ново Паничарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1003 души[1] (15 март 2024 г.) 10,8 души/km² |
Землище | 92,974 km² |
Надм. височина | 68 m |
Пощ. код | 8152 |
Тел. код | 05504 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 52129 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Ново Паничарево Яна Жекова (ГЕРБ) |
Ново Паничарево в Общомедия |
Ново Паничарево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
География
Около Бургас.
История
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго — 1879 година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през 1882 г.
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите дотогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток — 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките — Родопите, през 16—17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група "Рупки".
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30—40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове — били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.[2]
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Панаир на селото-Една седмица след Спасовден
Други
Външни препратки
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО /Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.