Хановерска династия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
До [[1837]] управляват също така първоначалното си владение в [[Германия]] - [[Хановерско курфюрстство|Хановер]] (отначало като курфюрсти, а после като крале). Те са клон на стария германски род [[Велфи]], който до началото на [[18 век]] управлява [[Брауншвайг]]. |
До [[1837]] управляват също така първоначалното си владение в [[Германия]] - [[Хановерско курфюрстство|Хановер]] (отначало като курфюрсти, а после като крале). Те са клон на стария германски род [[Велфи]], който до началото на [[18 век]] управлява [[Брауншвайг]]. |
||
Макар в много отношения представителите на династията да са чужди на английската култура (Джордж I изобщо не говорел английски), Велфите се оказват на британския престол благодарение на ''Акта за наследяването на престола'' от [[1701]] г., който отрязва пътя към британската корона на многочислените [[католицизъм|католици]], свързани кръвно с [[Стюарти|династията Стюарт]]. Хановерските владетели произлизат от курфюрстината София Хановерска, чиито родители са английската принцеса Елизабет Стюарт (дъщеря на [[Джеймс I (Англия)]] и [[Анна Датска]]) и протестантът [[Фридрих V, курфюрст на Пфалц]]. |
Макар в много отношения представителите на династията да са чужди на английската култура (Джордж I изобщо не говорел английски), Велфите се оказват на британския престол благодарение на ''Акта за наследяването на престола'' от [[1701]] г., който отрязва пътя към британската корона на многочислените [[католицизъм|католици]], свързани кръвно с [[Стюарти|династията Стюарт]]. Хановерските владетели произлизат от курфюрстината София Хановерска, чиито родители са английската принцеса Елизабет Стюарт (дъщеря на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] и [[Анна Датска]]) и протестантът [[Фридрих V, курфюрст на Пфалц]]. |
||
Времето на тази династия във Великобритания е известно и като '''Джорджианска епоха''' (първите четири краля носят името Джордж) и се характеризира с усилване на [[парламентаризъм|парламентаризма]], отслабване на кралската власт, укрепване на британската демокрация. По това време започва [[индустриална революция|Индустриалната революция]] и започва бурно развитие на [[капитализъм|капитализма]]. Това е и периодът на Просвещението и революциите в Европа, [[Американска война за независимост| войната за независимост на американските колонии]], [[Британска Индия|завоюването на Индия]] и [[Френска революция|Френската революция]]. |
Времето на тази династия във Великобритания е известно и като '''Джорджианска епоха''' (първите четири краля носят името Джордж) и се характеризира с усилване на [[парламентаризъм|парламентаризма]], отслабване на кралската власт, укрепване на британската демокрация. По това време започва [[индустриална революция|Индустриалната революция]] и започва бурно развитие на [[капитализъм|капитализма]]. Това е и периодът на Просвещението и революциите в Европа, [[Американска война за независимост| войната за независимост на американските колонии]], [[Британска Индия|завоюването на Индия]] и [[Френска революция|Френската революция]]. |
||
Версия от 16:36, 26 август 2012
Хановерската династия (Шаблон:Lang-en) е династия, наследила династията Стюарт като крале на Великобритания и управлявала от 1714 до 1901 година.
До 1837 управляват също така първоначалното си владение в Германия - Хановер (отначало като курфюрсти, а после като крале). Те са клон на стария германски род Велфи, който до началото на 18 век управлява Брауншвайг.
Макар в много отношения представителите на династията да са чужди на английската култура (Джордж I изобщо не говорел английски), Велфите се оказват на британския престол благодарение на Акта за наследяването на престола от 1701 г., който отрязва пътя към британската корона на многочислените католици, свързани кръвно с династията Стюарт. Хановерските владетели произлизат от курфюрстината София Хановерска, чиито родители са английската принцеса Елизабет Стюарт (дъщеря на Джеймс I и Анна Датска) и протестантът Фридрих V, курфюрст на Пфалц.
Времето на тази династия във Великобритания е известно и като Джорджианска епоха (първите четири краля носят името Джордж) и се характеризира с усилване на парламентаризма, отслабване на кралската власт, укрепване на британската демокрация. По това време започва Индустриалната революция и започва бурно развитие на капитализма. Това е и периодът на Просвещението и революциите в Европа, войната за независимост на американските колонии, завоюването на Индия и Френската революция.
Благодарение на встъпването на Велфите на британския престол някои известни личности от Хановер продължават да работят в Англия и постигат световна слава — композиторът Георг Фридрих Хендел и астрономът Уилям Хершел. В същото време английската външна политика започва да се ръководи и от интересите на Хановерското курфюрство и защитата му от външни посегателства. Това става една от причините за Седемгодишната война.