Карл VI: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: be:Карл VI Габсбург
м {{Монарси на Унгария}}
Ред 45: Ред 45:
{{Императори на Свещената Римска империя}}
{{Императори на Свещената Римска империя}}
{{Монарси на Бохемия}}
{{Монарси на Бохемия}}
{{Монарси на Унгария}}

[[Категория:Императори на Свещената Римска империя|Карл VI]]
[[Категория:Императори на Свещената Римска империя|Карл VI]]
[[Категория:Хабсбурги]]
[[Категория:Хабсбурги]]

Версия от 07:53, 30 август 2012

Карл IV
Karl VI.
император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия

Роден
Починал
Виена, дн. Австрия
ПогребанИмператорска крипта, Виена, Австрия

РелигияКатолическа църква
Семейство
РодХабсбурги
БащаЛеополд I
МайкаЕлеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Братя/сестриМария Антония Австрийска
Мария Магдалена Австрийска
Мария Елизабет Австрийска
Мария-Анна Австрийска
Йозеф I
СъпругаЕлизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1 август 1708)
ДецаМария Терезия
Мария Анна Австрийска
Подпис
Карл IV в Общомедия

Карл VI (Шаблон:Lang-de, 1 октомври 1685 - 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.

Биография

Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета жена, принцеса Елонор-Магдалена от Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титур е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.

Печат на императора

Карл е уговорен наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави Филип V свой наследник, Луи XIV нарушава договора. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство.

След като по-старият брат Йозеф I умира изневиделица през 1711 г., Карл се връща в Австрия. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.

Портрет на Елизабет Кристин, свещена римска императрица

Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, Австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. Неговата върховна армия е победена от босненци през 1737 в битката при Банжа Лука.

Той се жени за Елизабет, най-голямата дъщеря на Лудвиг Рудолф. По време на неговата смърт единствените му оцелели деца са Мария Тереза и Мария Анна, следователно той няма мъжки наследници - ситуация, която е Карл гарантира, че няма да се случи по време на Прагматичната Санкция от 1713, където се твърди, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си. След като той умира започва Войната за австрийско наследство, но в края на краищата неговата дъщеря Мария Тереза става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран Карл VII. След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Тереза - Франц III Щефан - е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.

През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.

Има доказателства, че смъртта на императора е причинена от консумацията на ястие от зелени мухоморки. [1]

Източници

  • León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 8403094094.
  • Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3222121486.

Бележки

  1. Wasson RG. (1972). The death of Claudius, or mushrooms for murderers. Botanical Museum Leaflets, Harvard University 23(3):101–128.