Неутрино: Разлика между версии

Неутрино
	Неутрино
Елементарна частица
	[[File:1970, първото експериментално наблюдение на неутрино\|250px]]
Класификация
Клас и подклас	Фермион, Лептон
Обозначение	νμ,ντ,νe
Античастица	антинеутрино
Открита от	предсказана теоретично:; Волфганг Паули (1930); открита експериментално:; 1956 от Клайд Кауан, Фредерик Райнс, Ф.Б. Харисън, Х. У. Крус и А.Д. Макгуаър
Характеристики
Маса	варира взависимост от енергията
Заряд	0 C
Спин	1/2
Странност	0
Очарование	0
Време на живот	стабилен
Взаимодействие	слабо и гравитационно
	Неутрино в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:48, 1 септември 2012

Неутриното е елементарна частица. Открита през 1931 г. при β разпад. Бележи се с ν. Има една втора спин ( ${\begin{matrix}{\frac {1}{2}}\hbar \end{matrix}}$ ) и следователно е фермион. Неговата маса е изключително малка в сравнение с другите частици и се приема, че е равна на нула, но се извършват прецизни измервания на неутронната маса. След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно.

Масата на неутриното е изключително малка. Горната експериментална оценка на сумата от масите на всички типове неутрино съставлява всичко на всичко 0,28 еВ^[1]^[2]. Разликата в квадратите на масите на неутриното от различни поколения, получена посредством осцилационни експерименти, не превишава 2,7×10⁻³ еВ².

Масата на неутриното е важна за обяснение на феномена тъмна материя в космологията, тъй като е възможно концентрацията на неутрино във Вселената да е достатъчно висока, за да повлияе на средната плътност.

Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие, неутриното преминава през материята почти незабелязано. За частиците неутрино, произведени от слънцето (енергия от порядъка на няколко MeV), ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~10¹⁶ м) и направена от олово, за да задържи половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино частици.