Кримскотатарски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: hr:Krimskotatarski jezik
м r2.7.3rc2) (Робот Добавяне: nn:Krimtatarisk
Ред 102: Ред 102:
[[mk:Кримски јазик]]
[[mk:Кримски јазик]]
[[nl:Krim-Tataars]]
[[nl:Krim-Tataars]]
[[nn:Krimtatarisk]]
[[os:Хъырымаг-тæтæйраг æвзаг]]
[[os:Хъырымаг-тæтæйраг æвзаг]]
[[pl:Język krymskotatarski]]
[[pl:Język krymskotatarski]]

Версия от 10:45, 2 септември 2012

Кримскотатарски език
Qırımtatar tili
СтранаУзбекистан, Украйна, Румъния, България, Турция
Говорещи300 000
ПисменостКирилица, латиница, Арабска азбука
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...→Кримскотатарски
Официално положение
Официален в-
Регулатор-
Кодове
ISO 639-1-
ISO 639-2crh
ISO 639-3CRH

Кримскотатарският език или кримскотурски (Qırımtatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души. Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 от съветските власти, но от 90-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6 000 души в България, главно в Добруджа.

История

Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на кипчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи. Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветителя Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект. През 1928 проведената в Крим лингвистична конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 20-те години на 20 век, се използва най-общо казано и до ден днешен.

Оспорвана принадлежност

Традиционно кримско-татарският език е включван в кипчакско-половецката подгрупа на кипчакските езици, в която са включени и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Обаче, както вече се спомена, централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между кипчакските и огузките езици, и затова такава класификация не е съвсем правилна.

Диалекти

  • Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския и се различава от литературния турски не повече отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.
  • Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към кипчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България, и мнозинството от кримските татари в Турция.
  • Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както кипчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на куманския език, говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).

Писменост

До 1928 кримско-татарският език използва арабската азбука, а от 1928 до 1939 латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф), от 1939 кирилица. От 90-те години на 20 век се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997. Тази азбука е различна от използваната през 30-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на две допълнителни букви Q и Ñ. Засега се използват както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата — предимно кирилица.

Произношение

Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. При останалите важат следните правила:

  • [с] = [дж] (както в джудже).
  • [ç] = [ч].
  • [g] = [гь].
  • [ğ] = украинско [г].
  • [ı] = [ъ].
  • [i] = [и].
  • [j] = [ж].
  • [k] = [кь].
  • [l] = [л], [ль].
  • [ñ] = английското [ŋ] в sing.
  • [q] = [кх].
  • [ö] = турско [ö].
  • [ş] = [ш].
  • [ü] = турско [ü].
  • [y] = [й].
  • [â] = [я].

Външни препратки