Мюезин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Jean-Léon Gérôme 010.jpg|thumb|235px|Картина на Жан-Леон Жером, изобразяваща пеещия мюезин]]
[[Картинка:Mullah in bukhara.jpg|thumb|235px|Мюезин в Бухара]]

'''Мюезин''' (на [[арабски език|арабски]]:مؤذن) е духовен служител към [[джамия]]та в [[ислям]]ската религия, който призовава от [[минаре]]то мюсюлманите към молитва, пеейки [[адан]]а.
'''Мюезин''' (на [[арабски език|арабски]]:مؤذن) е духовен служител към [[джамия]]та в [[ислям]]ската религия, който призовава от [[минаре]]то мюсюлманите към молитва, пеейки [[адан]]а.


===История и възникване===

Историците смятат, че в арабските племена още в предислямските времена съществувал обичай, при който събирането на членовете на племето ставало чрез издаване на специален вик или крясък. Това се съобщаване и събиране чрез викане се е правело от специални мъже, които били наричани "''мунади''" или "''муаззин''". Глаголът "''адана''" или "''адзана''" на [[арабски език]] означава "викане на публиката".

Първоначално мюезина е бил помощник на [[имам]]а. [[Халиф]] Умар ([[634]]–[[644]]) отправил в помощ на наместника на Куфа човек в качеството му на "''мюезина на везиря''". От този период датира ритуал, според който мюезина първо призовавал правоверните на улицата, а след това се отправял към монарха и приканвал и него към молитва. Връщайки се в джамията, мюедзина обявявал началото на [[намаз]]а. Текстът на адана в този период е бил много кратък. Впоследствие започва използването му само в извънредни случаи. След като се утвърждава основния архитектурен тип на [[джамия]]та, мюезина започнал да пее адана от балкона на [[минаре]]то. Тази традиция започва началото си по времето на омaядския [[халиф]] [[Абд Ал-Малике]] ([[685]]–[[705]]). Арабският пътешественик Ибн Батута ([[1304]]–[[1077]]) разсказва, че в [[Хорезъм]] в задълженията на мюезина влиза гоненето на правоверните от домовете им за намаз.

===Необходими характеристики===

С течение на годините се наложило да професионализират длъжността на мюезина. Той трябвало да притежава мощен, но приятен глас, който са длъжни да слушат всички жители в околността. За да се постигне мелодичното произнешение на думите от [[адан]]а обучавали децата, които имали талант при пеенето още от малки. Често длъжността на мюезин се предавала по наследство. Друга особеност на мюезина в миналото е, че често тази длъжност е била предпочитана от родителите на слепи момчета, тъй като е била начин на припечелване на доходи. Тази особеност се обяснява с предимството, че от височиата на минарето слепия мюезин не може да види вътрешните доврове и по-специално харемите с жените.

В някои големи джамии възникнала традиция на хорово рецитиране на адана. Освен адана мюезина изпълняват специални славословия, като например да произнасят "''прекрасните имена на Аллаха''". Понякога задълженията на мюезина са възлагани на [[астроном]], който е трябвало да удостовери правилното направление на молитвата при строителството на джамиите, а също така и определял точното време на намаза.


[[Категория:Ислям]]
[[Категория:Ислям]]

Версия от 21:07, 26 юни 2006

Картина на Жан-Леон Жером, изобразяваща пеещия мюезин
Файл:Mullah in bukhara.jpg
Мюезин в Бухара

Мюезин (на арабски:مؤذن) е духовен служител към джамията в ислямската религия, който призовава от минарето мюсюлманите към молитва, пеейки адана.

История и възникване

Историците смятат, че в арабските племена още в предислямските времена съществувал обичай, при който събирането на членовете на племето ставало чрез издаване на специален вик или крясък. Това се съобщаване и събиране чрез викане се е правело от специални мъже, които били наричани "мунади" или "муаззин". Глаголът "адана" или "адзана" на арабски език означава "викане на публиката".

Първоначално мюезина е бил помощник на имама. Халиф Умар (634644) отправил в помощ на наместника на Куфа човек в качеството му на "мюезина на везиря". От този период датира ритуал, според който мюезина първо призовавал правоверните на улицата, а след това се отправял към монарха и приканвал и него към молитва. Връщайки се в джамията, мюедзина обявявал началото на намаза. Текстът на адана в този период е бил много кратък. Впоследствие започва използването му само в извънредни случаи. След като се утвърждава основния архитектурен тип на джамията, мюезина започнал да пее адана от балкона на минарето. Тази традиция започва началото си по времето на омaядския халиф Абд Ал-Малике (685705). Арабският пътешественик Ибн Батута (13041077) разсказва, че в Хорезъм в задълженията на мюезина влиза гоненето на правоверните от домовете им за намаз.

Необходими характеристики

С течение на годините се наложило да професионализират длъжността на мюезина. Той трябвало да притежава мощен, но приятен глас, който са длъжни да слушат всички жители в околността. За да се постигне мелодичното произнешение на думите от адана обучавали децата, които имали талант при пеенето още от малки. Често длъжността на мюезин се предавала по наследство. Друга особеност на мюезина в миналото е, че често тази длъжност е била предпочитана от родителите на слепи момчета, тъй като е била начин на припечелване на доходи. Тази особеност се обяснява с предимството, че от височиата на минарето слепия мюезин не може да види вътрешните доврове и по-специално харемите с жените.

В някои големи джамии възникнала традиция на хорово рецитиране на адана. Освен адана мюезина изпълняват специални славословия, като например да произнасят "прекрасните имена на Аллаха". Понякога задълженията на мюезина са възлагани на астроном, който е трябвало да удостовери правилното направление на молитвата при строителството на джамиите, а също така и определял точното време на намаза.