Докузюк: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: vi:Dokuzhüyük, Kırklareli |
|||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
[[tr:Dokuzhüyük, Kırklareli]] |
[[tr:Dokuzhüyük, Kırklareli]] |
||
[[vi:Dokuzhüyük, Kırklareli]] |
|||
Версия от 23:55, 3 септември 2012
Шаблон:Селище в Регион Мармара Докузюк или Докуз Юк (Шаблон:Lang-tr, Докузхююк) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
Селото се намира южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История
В 19 век Докузюк е българско село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 88 български екзархийски семейства или 423 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Докузюк се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата Якезли и Архиянли.
Личности
- Родени в Докузюк
- Шаблон:BGR-флаг Георги Кръскьов, деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от Гоце Делчев, войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на Яни Попов.[4]
- Шаблон:BGR-флаг Христо Хаджиилиев (1861 - 1901), български революционер
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.