Васил Гюзелев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
к.
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:


==Биография==
==Биография==
Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на [[Софийския университет]]. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971).
Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на [[Димитровград]] в [[1936]] година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]]. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971).


От 1972 до 1980 година е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16.06.2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref> През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "[[Лудвиг Витгенщайн]]").
От 1972 до 1980 година е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16.06.2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref>


През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]]. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в [[Институт по история]] при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на [[Софийския университет]] (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "[[Лудвиг Витгенщайн]]").
⚫
Член-коренспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на [[Българска академия на науките]].


⚫
Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на [[Българска академия на науките]].
⚫
Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.


⚫
Специализирал е във [[Виена]], [[Будапеща]], [[Генуа]], [[Вашингтон]].
⚫
Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, университета на гр. Кьолн, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

⚫
Гост-професор и лектор в [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]], университета на Кьолн, Лайпцигския университет, [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]].


Носител на международна "[[Хердерова награда]]" (2003).
Носител на международна "[[Хердерова награда]]" (2003).
Ред 33: Ред 35:


==Литература==
==Литература==
*''Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев.'' София, 2006.
* ''Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев.'' София, 2006.
*''Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1995-2005).'' Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
* ''Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1995-2005).'' Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
*Тепавичарова, П., Николов, Г. ''Биобиблиография на Васил Гюзелев.'' София, 1996.
* Тепавичарова, П., Николов, Г. ''Биобиблиография на Васил Гюзелев.'' София, 1996.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.kroraina.com/knigi/pm2/pm_predg.html В. Гюзелев, ''Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев'', поместено в: Петър Мутафчиев, Книга за българите. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987]
* [http://www.kroraina.com/knigi/pm2/pm_predg.html В. Гюзелев, ''Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев''], поместено в: Петър Мутафчиев, Книга за българите. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987
* [http://www.bas.bg/index.php?pat=academici&glaven=pages/VasilGiuzelev&ezik=bg акад. Васил Гюзелев]
* [http://www.bas.bg/index.php?pat=academici&glaven=pages/VasilGiuzelev&ezik=bg акад. Васил Гюзелев]
* [http://big.bg/modules/news/article.php?storyid=38447 Интервю с акад. Васил Гюзелев, 08. 12. 2006]
* [http://big.bg/modules/news/article.php?storyid=38447 Интервю с акад. Васил Гюзелев, 08. 12. 2006]
* [http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_i_Metodij_pohvalno_slovo_Gyuzelev.htm В. Гюзелев. Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий]
* [http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_i_Metodij_pohvalno_slovo_Gyuzelev.htm В. Гюзелев. Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий]
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm Р. Лозанова, Българският ''Хердер'' 2003, в. "Култура"]
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm Р. Лозанова, Българският ''Хердер'' 2003], в. "Култура"
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2150/nimvg.htm В. Гюзелев, Размишления - относно новата експозиция на Националния исторически музей, в. "Култура", 6. Х. 2000 г.]
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2150/nimvg.htm В. Гюзелев, Размишления - относно новата експозиция на Националния исторически музей], в. "Култура", 6. Х. 2000 г.
* [http://standartnews.com/archive/2006/04/18/interview/s4769_2.htm В. Гюзелев, ''Българите сме нация с неизживяно детство'', в. "Стандарт", 18. 04. 2006 г.]
* [http://standartnews.com/archive/2006/04/18/interview/s4769_2.htm В. Гюзелев, ''Българите сме нация с неизживяно детство''], в. "Стандарт", 18. 04. 2006 г.
* [http://www.nessebar-news.com/news/print_version.php?id=4654 В. Гюзелев, ''Владее ни носталгия по един друг Несебър'', 29. 05. 2006 г.]
* [http://www.nessebar-news.com/news/print_version.php?id=4654 В. Гюзелев, ''Владее ни носталгия по един друг Несебър'', 29. 05. 2006 г.]
* [http://museumdg.com/v-giuzelev.php В. Гюзелев, Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец]
* [http://museumdg.com/v-giuzelev.php В. Гюзелев, Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец]
Ред 50: Ред 52:
{{DEFAULTSORT:Гюзелев, Васил}}
{{DEFAULTSORT:Гюзелев, Васил}}
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Медиевистика]]
[[Категория:Възпитаници на Софийски университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Академици на БАН]]

Версия от 20:14, 5 септември 2012

Васил Гюзелев
български историк
Роден
19 октомври 1936 г. (1936-10-19) (87 г.)
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
НаградиХердерова награда

Академик Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

Биография

Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския университет и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971).

От 1972 до 1980 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]

През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на Националния исторически музей (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн").

Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на Българска академия на науките.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, университета на Кьолн, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Носител на международна "Хердерова награда" (2003).

Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

Бележки

  1. ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Библиография

  • В. Гюзелев. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969
  • Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието : Края на XII — началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1.

Литература

  • Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
  • Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1995-2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
  • Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Гюзелев&oldid=5053092“.