Морис Дрюон: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: mzn:موریس دروئون |
LaaknorBot (беседа | приноси) м r2.7.3rc2) (Робот Добавяне: da:Maurice Druon |
||
Ред 84: | Ред 84: | ||
[[cv:Морис Дрюон]] |
[[cv:Морис Дрюон]] |
||
[[cy:Maurice Druon]] |
[[cy:Maurice Druon]] |
||
[[da:Maurice Druon]] |
|||
[[de:Maurice Druon]] |
[[de:Maurice Druon]] |
||
[[en:Maurice Druon]] |
[[en:Maurice Druon]] |
Версия от 11:15, 12 септември 2012
Морис Дрюон Maurice Druon | |
френски писател | |
Роден |
Париж |
---|---|
Починал |
Париж |
Погребан | Франция |
Литература | |
Период | от 1942 г. |
Жанрове | роман |
Известни творби | „Прокълнатите крале“ |
Семейство | |
Уебсайт | |
Морис Дрюон в Общомедия |
Морис Дрюон (на френски Maurice Druon) е френски писател-романист, академик. Известен е със своите исторически романи.
Биография
Морис Дрюон е роден в Париж на 23 април 1918 г. Баща му, Лазар Кесел, е руснак от Оренбург, който през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Приема фамилията на втория си баща.
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел Дрюон пише "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи, издадени през 50-те години - "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в Съветския съюз.
През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си "Големите семейства". През 1966 г. става член на Френската академия. Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в европарламента. Убеден голист.
През 2006 г. Дрюон става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.
Съчинения
- "Железният крал" (1955)
- "Удушената кралица" (1955)
- "Отровите на короната" (1956)
- "Законът на мъжете" (1957)
- "Александър Велики" (1958)
- "Френската вълчица" (1959)
- "Лилията и лъвът" (1960)
- "Когато един крал погубва Франция" (1977)