Електродинамика: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сливане от Електродинамиката в табличен вид
к.
Ред 1: Ред 1:
{{Класическа електродинамика}}
{{Класическа електродинамика}}


'''Електродинамиката''' (и като ''класическа електродинамика'') е дял от [[Теоретична физика|теоретичната физика]] и се занимава с влиянето на електромагнитното поле върху динамичното поведение на заредени частици. В зависимост от условията, в които се намират разглежданите тела, се разделя на [[класическа електродинамика]] и [[квантова електродинамика]].
'''Електродинамиката''' (и като ''класическа електродинамика'') е дял от [[Теоретична физика|теоретичната физика]].
Занимава се с влиянието на електромагнитното поле върху динамичното поведение на заредени частици. В зависимост от условията, в които се намират разглежданите тела, се разделя на [[класическа електродинамика]] и [[квантова електродинамика]].


== Основни величини ==
== Основни величини ==
Ред 42: Ред 44:


== Основни зависимости ==
== Основни зависимости ==



{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
{| border="1" cellpadding="8" cellspacing="0"
Ред 69: Ред 70:
{d \over dt} \int_S \mathbf{D} \cdot d \mathbf{A}</math>
{d \over dt} \int_S \mathbf{D} \cdot d \mathbf{A}</math>
|}
|}



1. ( Гаус) Потокът на електрическото поле през затворена повърхност е равен на заградените свободни заряди разделени на енектрическата проницаемост на средата:
1. ( Гаус) Потокът на електрическото поле през затворена повърхност е равен на заградените свободни заряди разделени на енектрическата проницаемост на средата:
Ред 75: Ред 75:
:<math>\mathbf{\Phi e}=\oint_S \mathbf{E} \cdot d\mathbf{A} = {Q \over {
:<math>\mathbf{\Phi e}=\oint_S \mathbf{E} \cdot d\mathbf{A} = {Q \over {
\epsilon _0}}</math>
\epsilon _0}}</math>



Диференциален вид:
Диференциален вид:
Ред 86: Ред 85:
Диференциален вид:
Диференциален вид:
<math>\nabla \cdot \mathbf{B} = 0</math>
<math>\nabla \cdot \mathbf{B} = 0</math>



3. (Фарадей) Електродвижещото напрежение по затворен контур е равно на промяната на магнитната индукция през заградената от този контур площ със знак минус:
3. (Фарадей) Електродвижещото напрежение по затворен контур е равно на промяната на магнитната индукция през заградената от този контур площ със знак минус:
Ред 96: Ред 94:


<math>\nabla \times \mathbf{E} = - \partial B / \partial t </math>
<math>\nabla \times \mathbf{E} = - \partial B / \partial t </math>



4. ( Ампер/ Максуел)
4. ( Ампер/ Максуел)
Ред 104: Ред 101:


:<math>\oint_C \mathbf{B} \cdot d\mathbf{l} = \mu_0.(I + I_d) = \mu_0.I + \mu_0 \epsilon_0{ {d \Phi e} \over {dt}}</math>
:<math>\oint_C \mathbf{B} \cdot d\mathbf{l} = \mu_0.(I + I_d) = \mu_0.I + \mu_0 \epsilon_0{ {d \Phi e} \over {dt}}</math>



Диференциална форма:
Диференциална форма:
Ред 175: Ред 171:
на метър
на метър
|}
|}



{{Портал Физика}}
{{Портал Физика}}
{{Физика раздели}}
{{Физика раздели}}


[[Категория:Електромагнетизъм]]
[[Категория:Електродинамика| ]]
{{физика-мъниче}}
{{физика-мъниче}}

{{Link FA|la}}
{{Link GA|es}}


[[ar:كهرومغناطيسية تقليدية]]
[[ar:كهرومغناطيسية تقليدية]]
[[az:Elektrodinamika]]
[[be:Электрадынаміка]]
[[be-x-old:Электрадынаміка]]
[[ca:Electrodinàmica clàssica]]
[[ca:Electrodinàmica clàssica]]
[[cs:Elektrodynamika]]
[[da:Elektrodynamik]]
[[da:Elektrodynamik]]
[[de:Elektrodynamik]]
[[en:Electrodynamics]]
[[en:Electrodynamics]]
[[eo:Klasika elektromagnetismo]]
[[eo:Klasika elektromagnetismo]]
[[es:Electrodinámica]]
[[et:Elektrodünaamika]]
[[fa:الکترومغناطیس کلاسیک]]
[[fa:الکترومغناطیس کلاسیک]]
[[fr:Électrodynamique]]
[[gl:Electrodinámica clásica]]
[[ko:전자기역학]]
[[gl:Electrodinámica]]
[[it:Elettrodinamica classica]]
[[he:תורת החשמל והמגנטיות הקלאסית]]
[[he:תורת החשמל והמגנטיות הקלאסית]]
[[hu:Elektrodinamika]]
[[hu:Elektrodinamika]]
[[id:Elektrodinamika]]
[[it:Elettrodinamica classica]]
[[ja:古典電磁気学]]
[[ja:古典電磁気学]]
[[ko:전자기역학]]
[[nl:Elektrodynamica]]
[[nl:Elektrodynamica]]
[[pl:Elektrodynamika]]
[[ru:Электродинамика]]
[[sk:Elektrodynamika]]
[[sv:Klassisk elektrodynamik]]
[[sv:Klassisk elektrodynamik]]
[[ur:برقی حرکیات]]
[[ur:برقی حرکیات]]

Версия от 08:21, 15 септември 2012

Електродинамиката (и като класическа електродинамика) е дял от теоретичната физика.

Занимава се с влиянието на електромагнитното поле върху динамичното поведение на заредени частици. В зависимост от условията, в които се намират разглежданите тела, се разделя на класическа електродинамика и квантова електродинамика.

Основни величини

въздействие на ел.поле на заряд Q спрямо: затворен контур

C

Затворена повърхнина

S

Заряд

Q

Затворена повърхнина

S

затворен контур

C

Изменение във времето E Q
B

Основни зависимости

Наименование Диференциална Форма Интегрална форма
Закон на Гаус относно

поток на електрическата индукция

Закон на Гаус относно
поток на магнитната индукция
Закон на Фарадей:

за промяна на магнитната индукция

Закон на Ампер
(в разширения от Максуел вариант):

1. ( Гаус) Потокът на електрическото поле през затворена повърхност е равен на заградените свободни заряди разделени на енектрическата проницаемост на средата:

Диференциален вид:

2. ( Гаус) Потокът на магнитната индукция през затворена повърхност е равен на 0.

Диференциален вид:

3. (Фарадей) Електродвижещото напрежение по затворен контур е равно на промяната на магнитната индукция през заградената от този контур площ със знак минус:

където:
ΦB магнитен поток през областта с площ А.

Диференциална форма:

4. ( Ампер/ Максуел)

Максуел полага че: имащ смисъл на ток, протичащ през останалата част от затворената повърхност извън областта С.

Диференциална форма:

или:

Единици

Символ Значение Измерителна единица в SI
електрическо поле (Интензитет) V/m

волт на метър

Интензитет на магнитното поле
наричано още спомагателно поле
A/m

ампер на метър

Електрическа Индукция
(плътност на електрическия поток)

кулон на метър квадратен

Магнитна индукция
наричана също плътност на магнитния поток
или магнитно поле
T или или

тесла или вебер на квадратен метър
или Нютон/Ампер.метър

плътност на свободните електрически заряди
не се включват свързаните диполни двойки

кулон на метър кубичен

плътност на електрическия ток
не включва поляризационните токове и токовете на намагнитване в средата

ампер на метър квадратен

диференциален вектор, равен по дължина на площтта на пренебрежимо малка област, с посока по нормалата към повърхността на тази област

метър квадратен

диференциален елемент от обема V заграден от повърхност S

метър кубичен

диференциален вектор на елемента от пътя, с посока по тангентата към затворен контур C заграждащ площ S m

метър

оператор дивергенция 1/m

на метър

ротация или завихряне 1/m

на метър

Шаблон:Физика-мъниче

Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA