Вискозитет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: sh:Viskoznost fluida
м ред.
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Viscosity.gif|thumb|дясно]]
[[Картинка:Viscosity.gif|thumb|дясно]]
'''Вискозитетът''' е мярка за съпротивлението на [[флуид]], срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като "гъстота" или съпротивление при изливане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за [[триене]]то на флуида. Така водата е "рядка" имайки малък вискозитет, докато растителното масло е "гъсто" имайки голям вискозитет.
'''Вискозитетът''' е мярка за съпротивлението на [[флуид]] срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като "гъстота" или съпротивление при изливане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за [[триене]]то на флуида. Така водата е "рядка", тъй като има малък вискозитет, докато растителното масло е "гъсто", защото има голям вискозитет.


==Теоретична обосновка на Нютон==
==Теоретична обосновка на Нютон==


Когато [[срязващо усилие]] е приложено на [[твърдо тяло]], тялото се деформира, докато деформацията породи противодействаща сила, която балансира приложената сила до достигане на равновесие. Когато напречно усилие е приложено върху [[флуид]] (тъй както [[вятър]]ът духа върху повърхността на [[океан]]а) флуида започва да тече и продължава да тече докато е приложено усилието. Когато усилието е премахнато по принцип потокът се разпада поради вътершно разсейване на [[енергия]]. Колкото е по-гъст флуида, толкова по-голямо е съпротивлението му на срязващи напрежения и по-бързо е затихването на потока му.
Когато [[срязващо усилие]] е приложено на [[твърдо тяло]], тялото се деформира, докато деформацията породи противодействаща сила, която балансира приложената сила до достигане на равновесие. Когато напречно усилие е приложено върху [[флуид]] (тъй както [[вятър]]ът духа върху повърхността на [[океан]]а) флуидът започва да тече и продължава да тече, докато е приложено усилието. Когато усилието е премахнато, по принцип потокът се разпада поради вътрешно разсейване на [[енергия]]та. Колкото е по-гъст флуидът, толкова по-голямо е съпротивлението му на срязващи напрежения и по-бързо е затихването на потока му.


Принципно във всеки поток слоевете се движат с различни [[скорост]]и и "гъстотата" на флуида възниква от напрежението на срязване между слоевете, което изключително се съпротивлява на всяка приложена сила.
Принципно във всеки поток слоевете се движат с различни [[скорост]]и и "гъстотата" на флуида възниква от напрежението на срязване между слоевете, което изключително се съпротивлява на всяка приложена сила.
Ред 12: Ред 12:
:<math>\tau=\mu \frac{\partial u}{\partial y}</math>.
:<math>\tau=\mu \frac{\partial u}{\partial y}</math>.


Тук, константата &mu; е известна като ''коефициент на вискозност'', ''вискозитет'', или ''динамичен вискозитет''. Много флуиди като водата и повечето газове удовлетворяват критерия на Нютон и са известни като Нютонови (идеални) флуиди. Не-Нютоновите флуиди проявяват по-сложна от линейната зависимост между срязващите напрежения и градиента на скоростта.
Тук константата &mu; е известна като ''коефициент на вискозност'', ''вискозитет'', или ''динамичен вискозитет''. Много флуиди като водата и повечето газове удовлетворяват критерия на Нютон и са известни като Нютонови (идеални) флуиди. Не-Нютоновите флуиди проявяват по-сложна от линейната зависимост между срязващите напрежения и градиента на скоростта.
В доста изчислителни случаи се използва отношението на вискозната сила към инерционната сила, последната е характеризирана от плътността на флуида &rho;. Това отношение се характеризира от ''кинематичния вискозитет, определен като:
В доста изчислителни случаи се използва отношението на вискозната сила към инерционната сила; последната е характеризирана от плътността на флуида &rho;. Това отношение се характеризира от ''кинематичния вискозитет'', определен като:


:<math>\nu = \frac {\mu} {\rho}</math>.
:<math>\nu = \frac {\mu} {\rho}</math>.


[[Джеймс Кларк Максуел]] нарича вискозитета ''бягаща еластичност'' поради аналогията на съпротивлението при еластичната деформация на твърдите тела при напрежения на срязване. Вискозитетът е основният механизъм, за разсейване енергията на движението на флуида, предимно като топлина.
[[Джеймс Кларк Максуел]] нарича вискозитета ''бягаща еластичност'' поради аналогията на съпротивлението при еластичната деформация на твърдите тела при напрежения на срязване. Вискозитетът е основният механизъм за разсейване енергията на движението на флуида, предимно като топлина.
В системата [[SI]] единицата за динамичен вискозитет е паскал-секунда (Pa·s), която е идентична на 1 [[Newton (unit)|N]]·[[секунда|s]]/[[metre|m]]<sup>2</sup> или 1 kg/(m·s).
В системата [[SI]] единицата за динамичен вискозитет е паскал-секунда (Pa·s), която е идентична на 1 [[нютон (единица)|N]]·[[секунда|s]]/[[метър|m]]<sup>2</sup> или 1 kg/(m·s).
В системата [[SI]] единицата за кинематичен вискозитет е (m<sup>2</sup>/s).
В системата [[SI]] единицата за кинематичен вискозитет е (m<sup>2</sup>/s).



Версия от 07:00, 17 септември 2012

Вискозитетът е мярка за съпротивлението на флуид срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като "гъстота" или съпротивление при изливане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за триенето на флуида. Така водата е "рядка", тъй като има малък вискозитет, докато растителното масло е "гъсто", защото има голям вискозитет.

Теоретична обосновка на Нютон

Когато срязващо усилие е приложено на твърдо тяло, тялото се деформира, докато деформацията породи противодействаща сила, която балансира приложената сила до достигане на равновесие. Когато напречно усилие е приложено върху флуид (тъй както вятърът духа върху повърхността на океана) флуидът започва да тече и продължава да тече, докато е приложено усилието. Когато усилието е премахнато, по принцип потокът се разпада поради вътрешно разсейване на енергията. Колкото е по-гъст флуидът, толкова по-голямо е съпротивлението му на срязващи напрежения и по-бързо е затихването на потока му.

Принципно във всеки поток слоевете се движат с различни скорости и "гъстотата" на флуида възниква от напрежението на срязване между слоевете, което изключително се съпротивлява на всяка приложена сила.

Исак Нютон постулира, че за прав, паралелен и равномерен поток, срязващото напрежение между слоевете е пропорционално на градиента на скоростта, ∂u/∂y, по посока перпендикулярна на слоевете, с други думи относителното движение на слоевете.

.

Тук константата μ е известна като коефициент на вискозност, вискозитет, или динамичен вискозитет. Много флуиди като водата и повечето газове удовлетворяват критерия на Нютон и са известни като Нютонови (идеални) флуиди. Не-Нютоновите флуиди проявяват по-сложна от линейната зависимост между срязващите напрежения и градиента на скоростта. В доста изчислителни случаи се използва отношението на вискозната сила към инерционната сила; последната е характеризирана от плътността на флуида ρ. Това отношение се характеризира от кинематичния вискозитет, определен като:

.

Джеймс Кларк Максуел нарича вискозитета бягаща еластичност поради аналогията на съпротивлението при еластичната деформация на твърдите тела при напрежения на срязване. Вискозитетът е основният механизъм за разсейване енергията на движението на флуида, предимно като топлина. В системата SI единицата за динамичен вискозитет е паскал-секунда (Pa·s), която е идентична на 1 N·s/m2 или 1 kg/(m·s). В системата SI единицата за кинематичен вискозитет е (m2/s).