Караконджул: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sr:Караконџула |
м махам некнижовни форми |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Караконджул''' (още |
'''Караконджул''' (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората. |
||
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според различни вярвания, бил наполовина човек - наполовина кон или да приемал облика на голо човече, куче, теле, или яре{{източник|.}} Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „мръсните дни“ (от [[Бъдни вечер]] до [[Йордановден]]). Поради това месец [[януари]] се нарича „караконджов“ месец. |
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според различни вярвания, бил наполовина човек - наполовина кон или да приемал облика на голо човече, куче, теле, или яре{{източник|.}} Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „мръсните дни“ (от [[Бъдни вечер]] до [[Йордановден]]). Поради това месец [[януари]] се нарича „караконджов“ месец. |
||
Версия от 12:52, 19 септември 2012
Караконджул (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората.
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според различни вярвания, бил наполовина човек - наполовина кон или да приемал облика на голо човече, куче, теле, или яре.[източник?] Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „мръсните дни“ (от Бъдни вечер до Йордановден). Поради това месец януари се нарича „караконджов“ месец.
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно. Според наблюдения само представката е турска: „кара“, което значи „черен“. В много селища в Родопите се казва просто „конджур“. Конджуровите дни са свързани с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания.