Браузър: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Промяна: ka:ინტერნეტ-ბრაუზერი |
м Робот Промяна: ky:Браузер, Интернетте жетектөөчү→ky:Браузер, be:Web-браўзер→be:Браўзер |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
[[az:Brauzer]] |
[[az:Brauzer]] |
||
[[bar:Browser]] |
[[bar:Browser]] |
||
[[be: |
[[be:Браўзер]] |
||
[[be-x-old:Браўзэр]] |
[[be-x-old:Браўзэр]] |
||
[[bn:ওয়েব ব্রাউজার]] |
[[bn:ওয়েব ব্রাউজার]] |
||
Ред 82: | Ред 82: | ||
[[ku:Gerok]] |
[[ku:Gerok]] |
||
[[kw:Peurel wias]] |
[[kw:Peurel wias]] |
||
[[ky:Браузер |
[[ky:Браузер]] |
||
[[la:Navigatrum]] |
[[la:Navigatrum]] |
||
[[lb:Webbrowser]] |
[[lb:Webbrowser]] |
Версия от 18:01, 21 септември 2012
Уеб браузър, (също: уеб-браузър, браузър, Шаблон:Lang-en) се нарича компютърна програма, която се използва за възпроизвеждане на документи с хипермедия и уеб навигация – процес на придвижване от един хипертекст към друг, обикновено следвайки препратките в текста (електронните връзки между части от един и същ или различни хипертекстове). Най-често се използва за разглеждане на уеб сайтове.
Известни браузъри са: Internet Explorer, Mozilla Firefox, Opera, Safari, Google Chrome, Netscape Navigator. Към 2005 г. най-популярен, ползван и известен е Internet Explorer, тъй като той идва заедно с най-използваната фамилия операционни системи за персонални компютри – Windows. Напоследък нараства популярността и на други браузъри, особено на Mozilla Firefox и Google Chrome, поради множеството подобрения, нововъведения и рационализации, включително в бързината, удобството и особено сигурността и неприкосновеността на потребителите в сравнение с Internet Explorer.
Повечето такива програми поддържат много видове документи и протоколи, но са най-известни с това, че се ползват за достъп до страници в World Wide Web и именно затова се наричат уеб браузъри.
Протоколи и стандарти
Браузърът се свързва с уеб сървър основно използвайки HTTP протокол за разглеждане на уеб страници.
URL (uniform resource locator - универсален указател на ресурсите) е адресът на някоя страница започваща обикновено с http: за HTTP достъп (има също и криптирана връзка започваща с https). Многото различни браузъри поддържат и други URL типове кореспондиращи протоколи. ftp: за FTP (file transfer protocol), rtsp: за RTSP (real-time streaming protocol).
Файловият формат за уебстраница е HTML (hyper-text markup language), който се идентифицира с HTTP протокол ползващ MIME стандарт. Като цяло браузърите поддържат картинки и текст, но основните типове картинки, които се поддържат са JPEG, PNG и GIF. Поддръжката на някои типове файлови формати в браузерите се добавят чрез плъгини. Комбинацията от HTTP и URL протокол позволяват на дизайнера на уеб страница да закрепи картинки, анимация, видео, звук и поточна информация в уеб страницата.
Ранните уеббраузъри поддържат само много проста версия на HTML. Съвременните браузъри де факто представляват съчетание на HTML и XHTML. Проблемът на съвременните браузъри е, че не спазват стандарта, разработен от работната група W3C и затова често се случва една и съща уебстраница да се отваря по различен начин на различните браузери (понякога дори може да не се отваря, а да изписва кода)(няма браузъри с пълна поддръжка на HTML 4.01, XHTML 1.x и CSS 2.1 все още). Много сайтове са проектирани да използват WYSIWYG HTML генериращи програми, които правят уебстраниците, така че често не спазват стандарта HTML по подразбиране и това затруднява работата на работната група W3C в разработването на стандарти, спецификации с XHTML и CSS (cascading style sheets, използвани за теми на страницата).
Някои от другите известни браузъри включват допълнителни компоненти за поддръжка на Usenet новини, IRC (Internet relay chat) и електронна поща. Протоколите могат да поддържат включително NNTP (network news transfer protocol), SMTP (simple mail transfer protocol), IMAP (Internet message access protocol) и POP (post office protocol пощенски офис протокол).
Стандарти
- HTTP и HTTPS
- HTML, XML и XHTML
- Графични файлови формати включващи GIF, PNG, JPEG и SVG
- CSS
- JavaScript (Dynamic HTML) и XMLHttpRequest
- Cookie
- Публичен ключ
- RSS