Троп

Тропите са единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл — напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.

Стилистични (или още реторични) фигури - художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на единична или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.) Тропи:

Епитет - определение, което изпълнява художествена функция, напр. величествена планина, уханна роза, печални очи и т.н.

Сравнение - съпоставяне на два обекта например с помощта на като (като че, като на, както, сякаш, подобно на и др.), Например - застана пред мене права, зла като усойница (Елин Пелин), - полите ѝ широки, като на кукла (Йордан Йовков), - бих ревнал от болка/ като ранена в сърцето пантера (Никола Вапцаров).

Метафора - названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект (предмет, признак, действие) въз основа на някакво сходство (по цвят, форма, размер, функция и др.) между двата обекта (от гр. метафора-пренасяне, преносен израз). Например: - сходство между два предмета: Не жена, а звезда стоеше в тъмната му кръчма (Елин Пелин), - сходство между два признака: Сребърни облачета ... се рееха тихо по синьото небе (Ив. Вазов); - сходство между действия: Лазаринка спусна кърпа ниско над очи и лицето ѝ пламна от срам (Елин Пелин). Метафоричният образ се изгражда чрез съпоставяне, чрез сравняване на два предмета, два признака, две действия, затова метафората е скрито сравнение - думите за сравнение (като, сякаш) се изпускат, но се подразбират

Олицетворение - при този вид метафора признаци на човека (на живо същество) се пренасят върху неодушевени предмети или отвлечени понятия (истина, лъжа, добро, зло и др.). Така те сякаш оживяват — превръщат се в одушевени същества. Според това кои признаци на човека (качества, действия), как и на кои предмети се приписват, олицетворенията се разграничават в групи: - На предмет се приписва отделен човешки признак: През прозореца гледат меките. (Д. Габе) - Предметът се уподобява на човек: О, майко моя, родино мила, защо тъй .жално, тъй милно плачеш (Хр. Ботев) Отвлечено понятие се уподобява на човек: - частично: По този въпрос истината ще проговори рано или късно. - напълно (използва се главна буква): Веднъж- Лъжата казала на Истината:

Алегория - при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека- лъв — смелост, заек — страх, лисица хитрост, вълк — алчност, змия — коварство, магаре — упорство, мечка груба сила, мравка — трудолюбие, щурец — безгрижие и др.

Метонимията - свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях. Метонимиите биват например по: - общност на мястото — Върхът отговори с други вик: ура! (Иван Вазов) - вместо „опълченците, които са на върха“; - общност на действието — Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) - вместо „майсторите с трион, тесла, длето, брадва“; - принадлежност на обекта — Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) - вместо „идеите, творчеството на Ботев“; - съотношение между материал и продукт — желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) - вместо „железните оръжия“; - съотношение съд и съдържание — тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) - вместо „количеството вино в чашките“ и др.

Синекдохата е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото Например хляб вместо храна; член на класа представя целия клас — Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско… Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава… и към чорбаджият и духовенството (Христо Ботев); частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) - вместо „бащин дом“,

Хиперболата се гради върху силно преувеличение на количество и качество, срв.: Далече,/ цял век далече са от мен/ миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).

Литотата е противоположна на хиперболата — чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи, напр. имам си мъжленце — нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).

Фигури

Основно разграничение: фигури на речта и фигури на мисълта. Към първия тип най-общо се отнасят лексикалните средства, фигури които са една дума, това са по-опростеният тип фигури като сравнение и прочее. Фигурите на мисълта имат по-сложен характер и могат да се отнасят до концепциите. Например метафората може да е фигура на речта, но и фигура на мисълта в зависимост от конкретната употреба.

Антитеза - съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти: I. Един предмет на речта с два противоположни признака. Той е ту весел, ту тъжен. Тя понякога плаче, понякога се смее. Тук се разкрива сложната и противоречива сьщност на предмета на речта 2 Два отделни предмета на речта с противоположни признаци Иван е учен, честен, смел. докато Стоян е глупав, подъл, страхлив 3. Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики

Контрастът е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости — картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов.

Оксиморон - чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се

Градация - при тази фигура началното значение се степенува възходящо - Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Във всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира

Инверсия буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията, срв. Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев); И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов).

Реторичният въпрос е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем — Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).

Паралелизъм е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам — мяра според мяра,/ с благ благувам — вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст

Фигури на мисълта

• Алюзия
• Ирония
• Сарказъм

и други.